Тя хвърли поглед на акредитивите на Стен, след което погледна двамата мъже, които още се съвземаха от морската болест при кацането.
— Доктор Блок върши чудесна работа тук. Защо трябва да помагам на вас, двама имперци, да го отведете?
— Няма да ви чета прокурорската заповед втори път — каза отегчено Стен. — Но има някои дреболии като измяна, масово убийство, заговор, бягство от правосъдието — нали знаете, обичайните неща.
— Това е Кулак, приятелче. Тук не ни пука какво е направил някой в цивилизацията.
— Моме — подхвана Алекс. — Я дай да те почерпим и да обсъдим…
— Достатъчно, сержант — сряза го Стен може би неразумно, но стомахът му продължаваше да прави лупингите с тактическия кораб, който с мъка се бе добрал до площадката за кацане на Кулак. — Тук оперирате под имперската харта. Хартата може да бъде отменена само с едно мое обаждане по кома и имперският поддържащ ще тръгне насам. Готова ли сте за ескалация, офицер Шерман? — Ако червата на Стен не бяха заседнали в гърлото му, сигурно щеше да намери по-различен подход. Определено сбърка, както подчерта едва прикрития стон на Алекс.
— Извинете, ъъ, капитан ли бяхте? Доктор Блок можете да го намерите в сектор В, офис 60.
Тогава Стен направи втората си грешка — кимна отривисто, хвана Алекс под мишницата и го поведе към изхода.
Шерман, разбира се, изчака, докато двойният люк към офиса и се затвори, след което включи кома си.
Дори улиците в града под купола бяха примитивни. Имаха терморегулация и бяха оксидирани, но това не пречеше на кондензацията под купола непрекъснато да се сипе на сива мъгла, да вали и да създава голяма мръсотия под краката.
— Издъни се, момко — мърмореше Килгър, докато двамата със Стен газеха през калта. — Това моме беше чудно. Само един час и щях да я накарам да яде от ръката ми.
Стен изръмжа на Алекс, сигурно защото беше уплашен — уплашен от планетата, уплашен от онова, което тя му беше донесла в миналото, и уплашен от многото възможни начини да умре бавно, които му беше показала Зона 35.
Възможно беше да е уплашен и от костюмите, които носеха. На Кулак всички носеха костюми, дори и в купола, освен ако неизбежните физиологически нужди не предполагаха друго. Костюмите бяха интересни — широки, бронирани, толкова обемисти, че дори гъвкав човек като Стен трябваше да се поклаща в тях. Една от причините да са толкова обемисти бе в това, че всеки крайник притежаваше елемент за изолиране. Ако крайникът на костюма се пробиеше, носещият го можеше да изключи въпросния сегмент, с което моментално да ампутира и опърли пострадалия крайник.
Стен беше толкова уплашен, колкото не се беше плашил от години.
Д-р Харс Стинбърн/д-р Джон Кнокс/д-р Уилям Блок бе получил сигнала от Шерман. Той припряно завърза стегите в костюма си и се снаряжи с обичайния дълъг, злокобно извит полумеч и „инструмента за жътва“.
Когато някой миньор жънеше „узряла“ буца от метала, който растеше извън купола, той използваше пушката-лопата, стрелящо с натягаща се пружина оръжие, което изхвърляше около един метър дълго копие с широк, остър като бръснач и с форма на лопата връх. Скоростта на оръжието доближаваше петстотин метра в секунда, което го превръщаше в доста опасно сечиво.
Стинбърн беше очаквал нападение — не от имперското правораздаване, а по-скоро от някой главорез от обкръжението на Хаконе. И в двата случая не се сърдеше, тъй като чувстваше, че една секретна операция на полицията в дадения случай е съвсем законно нещо. В края на краищата нали тъкмо затова беше избягал от Първичен свят.
Пак по същата причина неговият офис/квартира беше със задна стена близо до самия външен купол, и по същата причина Стинбърн беше устроил вратата на кабинета си като херметичен люк.
Стинбърн затвори лицевия предпазител и провери данните. Изтичания нямаше. Той изхвърли атмосферата в кабинета си обратно в купола и задържа ръката си над клавиша. Очите му бяха на видеоекрана над входа, видеоекрана, показващ външния му кабинет.
Щом вратата се отвори и той видя двамата влизащи мъже, ръката му посегна към червения ключ и моментално задната стена и външният люк на купола изригнаха навън, като изхвърлиха Стинбърн на повърхността на Кулак.
Стен и Алекс усетиха трясъка от декомпресията на вътрешния кабинет, инстинктивно щракнаха фасетите на костюмите си и зачакаха.