Не се наложи да чака чак толкова.
Прокс-радарът до него замига и го предупреди, че отзад бързо го приближава обект. Той се обърна и огледа през бинокъла на въздушната кола.
Ако се пренебрегнеха малките модификации, грависледът на Стен представляваше стандартна бойна кола: задвижвана с генератор „Маклийн“, с размери десет на пет метра, с места за четирима души, открита. Обектът, който се приближаваше към него, също беше стандартно имперско бойно превозно средство, около два пъти по-голямо от грависледа на Стен и предназначено за бойно отделение от дванадесет души.
Стен преброи шестима в шейната, която се приближаваше към него със скорост шейсет километра в час. Реши да ги улесни и забави собствената си скорост. Шейната отзад също забави.
„Тактическо мислене — прецени автоматично Стен. — Опитват се да ме проследят. Зададена мисия: откриват щаба и… шест души в шейната… очистват ме.“
Цъкна наум и щракна двойната предпазна система около себе си.
Натисна контролния лост напред до пълна скорост и изключи доплеровия радар. На нормалните бойни коли той беше непрекъснато включен, за да е сигурно, че какъвто и идиот да е пилотът, няма да се натресе на нещо в мъгла, пушек, дъжд или пияно състояние. Но колата на Стен наистина беше модифицирана.
Задейства се друга от модификациите, втори, също толкова тъп доплеров радар. Той фиксира приближаващия се към Стен отдельонен гравислед и показа скорост на приближаване от близо осемдесет километра в час. Много бавни реакции, реши Стен.
Преди пилотът на втората шейна да е разбрал какво е намислил Стен, той рязко изви контролния лост, после го вдигна в командно положение и отново рязко го издърпа назад, почти в скута си. Стандартните бойни коли нямаха такава маневреност. Вероятно това беше причината преследващият го пилот да зяпне, когато шейната на Стен се извъртя право нагоре в съвършен имелман, след което се спусна право над преследвачите.
Докато се гмуркаше точно над другата кола, Стен забеляза страха, паниката и раздвижването. Пилотът на отдельонната шейна изключи двигателя и се спусна надолу тъкмо навреме, за да избегне привидно самоубийственото гмуркане на Стен.
Колата се наклони и се стабилизира. Откъм гладкия борд се отвориха врати и стрелковите люкове зейнаха на мерник. Огън, дим — нагоре полетяха четири ракети въздух-въздух.
Стен вече бе обърнал шейната си на гръб. Когато няколкото g единици го шибнаха в лицето, ръцете му се свиха на аварийния пулт.
Многоцветните огнени топки изсвистяха. И съвсем послушно самонасочващите се към топлината ракети на преследвача се врязаха в тях. Четири ракети, взривили се едновременно, издават адски трясък, достатъчно, за да накарат отдельонния гравислед да се плъзне извън контрол за миг и петимата му пасажери да се хванат за дръжките. А после от пушека надолу се гмурна бойната кола на Стен. Пилотът на отдельонния транспортьор изпадна в паника и следът му се завъртя около оста си. Отново късно, тъй като колата на Стен беше точно над него.
И тогава се случи последното, което шестимата главорези можеха да очакват. Стен плесна бутона на следа на автоматична орбита, откачи предпазния ремък и скочи през борда върху другия гравислед.
Превъртя се във въздуха и автоматично измъкна ножа, докато умът му оглеждаше за мек участък, където да стъпи.
„Участъкът“ се оказа първият мъж. Петите на Стен прекършиха гръбнака му и той падна на колене — под размахания като тояга уилигън на втория, — изправи се и разперените му пръсти се врязаха през очните кухини право в мозъка.
При падането на втория труп Стен се развихри. Ножът му перна китката на третия, ръката отхвърча и кръвта плисна по шейната. Мъжът зяпна фонтана от кръв, залитна и потъна в забвение.
Стен така и не забеляза, че е на автоматичен пилот, понеже зърна замахналия към него дълъг гвардейски нож. Блокира го с кристалното си оръжие и острието му се хлъзна през твърдата сплав. Четвъртият мъж не успя дори да реагира, когато стоманената пета на Стен изхвърча нагоре и пръсна черепа му.
Въздухът се йонизира, Стен се хвърли по очи и се плъзна по металната палуба, а куршумът на уилигъна изсвистя над главата му. Инерцията го отнесе напред и единият му крак се подхлъзна върху локва кръв.
Стен пое удара, но ръката му с ножа замахна навън. Широкото острие пое петия точно под колана и го преряза през гръбначния стълб. Живото все още тяло се сгърчи и рухна назад върху пилота, който се мъчеше да откопчае ремъка.