Стен се срина в седалката на помощник-пилота, запъна крака в пода и дръпна лоста нагоре.
Пилотът се беше измъкнал от сриналото се върху него тяло и се беше изправил. Стен посегна към него. Имаше намерение да вземе поне един пленник и да му зададе няколко много сериозни въпроса.
Но пилотът хвърли само един поглед към оплескания с кръв Стен и тънкото сребристо късче в ръката му, което беше самата смърт, изпищя и се хвърли през борда.
Стен посегна да го хване, но закъсня. Успя само да го изгледа как се върти с писък във въздуха.
„Стегни се… стегни се… — Състоянието на изключен ум приключи, бойната лудост заглъхна и Стен се изруга. — Дишай… дишай…“ Той се намести в седалката, без да обръща внимание на кръвта, събираща се на локви по палубата на грависледа.
Разумът се върна и Стен погледна петимата мъртви в шейната. „Хайнис може да открие нещо за тях“, каза част от разсъдъка му. „Не е толкова важно — отвърна друга част. — Не вярваш в съвпадения. Отиде при Хаконе. И ти предложиха песни и танци. На тръгване някой се опита да те убие.“
С имперските пълномощия, които му бяха предоставили, Стен имаше достатъчно основания да арестува Хаконе и да приложи всички необходими средства, в това число мозъчно сканиране, за да разбере как Хаконе се е овързал в заговора за убийство на Императора.
Но това решение беше прекалено лесно.
Кой знае защо, му се струваше, че една толкова явна и речовита личност като Кай Хаконе не може да е главният инициатор, стоящ в дъното на заговора.
Глава 37
Мъглата се вихреше около дългия, брилянтно черен кораб, кацнал на площадката за приземяване, която бе само малко по-дълга от него. Мощните фарове осветяваха товарните кейове, по които мъже и жени товареха екипировката и се качваха.
Площадката се водеше в регистрите на Първичен свят като база за кацане и излитане на тактическия/авариен имперски флот, но всъщност се използваше само от Императора за пристигания и заминавания, които той не държеше да види лъснали на видеоекрана.
Самият кораб беше също така ненатрапчиво скрит за любопитни очи. Според регистрите той беше конструиран като имперски търговски кораб (пътнически) „Нормандия“. Луксозен, свръхскоростен лайнер, прибран на склад след третия си курс.
Външно „Нормандия“ наистина приличаше на конвенционален лайнер, но беше построен само с една цел — да бъде транспортното средство на Императора, било за секретни мисии или за ваканции. Разполагаше с въоръжение на флотски унищожител и с двигател на флотски кръстосвач.
За поддръжката на „Нормандия“ бяха необходими по-малко от сто души екипаж — корабът бе автоматизиран по последна дума на науката. Това не означаваше, че е претъпкан, тъй като най-големият процент от вместимостта на „Нормандия“ беше зает за жилищния сектор на Императора. Подвижните стени и палуби позволяваха на Императора да уреди всичко, от частно събиране до заседание на висшия имперски съвет.
Тъй като корабът официално не съществуваше, не се налагаше да се безпокоят за съответните разрешителни. Щом се наложеше, не беше трудно „Нормандия“ да приеме една или друга идентичност на „събратята“ си.
„Нормандия“ беше може би най-голямото конструирано някога съоръжение на плаща и кинжала.
— Марр, ти не си нормален. Тук не е възможно никакво замърсяване.
— А ти само говориш — изсумтя Марр. — Казвам ти, надушвам пушеците от двигателя.
Марр и Сенн бяха може би единствените доставчици на провизии в историята, получили достъп само след външен оглед.
Стояха недалече от „Нормандия“ и наблюдаваха как снабдителите им вкарват контейнерите в недрата на кораба.
— Е, добре, има замърсяване. Да ти имам деликатните ноздрички. Но какво значение има това за рибата? Тя е в цистерни, няма да умре.
— Само се притеснявам, че онези същества, таанците, могат да приемат храната ни за оскърбление — каза Марр. — Много ли ще ти хареса ние да се окажем виновни за провала на тази конференция поради лошо храносмилане?
Предутринното им дърлене бе прекъснато от приближилия се старши субадар Лимбу. Офицерът гурка беше в пълно бойно снаряжение, чак до уилигъна и ножа кукри, прибран надлежно в ножницата на гърба. Той отдаде чест.
— Тази риба — посочи гурката. — За моите хора ли е?
— Не е, Читаханг. Имам достатъчно дал, ориз и соястек да превърна всеки от вашите наици в балони, на какъвто започвате да приличате.
Читаханг инстинктивно погледна към корема си, но се усети.
— А! Добре. Но ще ви издам една тайна. Това издутото не е шкембето ми. Налага ми се да си навивам някои други органи над колана. — Ухили се, смигна и се върна да надзирава товаренето на хората си.