— Прав бях, момче — извика Алекс от другата страна. — Определено бяха пет плъхчета. Сега са четири.
Тарпи се беше добрал до укритието. Стен заоглежда района за другите.
По плочата под тях се чуха стъпки и той погледна надолу в празното между „Заара Варид“ и металното разклонение. Точно под него имаше някаква голяма и много скъпа яхта. Един от катилите на Тарпи го дебнеше отдолу. Цялата ситуация приличаше на игра на триизмерен шах. Противникът можеше да ти излезе от всяка страна, а също така отгоре и отдолу. Стен даде знак на Алекс. Той държеше левия фланг, а Стен — десния. Първо трябваше да се погрижат за главорезчетата и след това за Тарпи.
Чу силно изтупване и видя как Алекс скочи десет метра надолу към следващия закотвящ гравиклон. Над Стен имаше стълба, водеща към по-горната палуба, полуприкрита от силните ветрове с извит метален заслон. Стен направи две стъпки встрани, за да може да стреля, след което скочи към стълбата и започна да се катери. Адски се надяваше да няма никой на стрелкова позиция. Присвил гръб под въображаемите мерници, той заскача като маймуна нагоре по металните стъпала.
Забеляза задника на първия почти моментално, докато се скриваше зад корпуса на закотвения гравипланер. Мъжът наистина се опитваше да заеме позиция. Стен го застреля право в червата.
После продължи нагоре — оглеждаше се за друг и съзнаваше, че вероятно все още играе играта на Тарпи. По тромавото им лазене личеше, че хората на Тарпи са неопитни смотаняци. Ако Стен беше на мястото на Тарпи, щеше да ги използва за параван: пушечно месо за него и Алекс. Това щеше да осигури на Тарпи пълен контрол. Тогава щеше да излезе на открито.
Чу шепот малко по-нагоре и погледна. Тарпи? Едва ли. Изчака стъпките да стихнат. Който и да беше, намираше се до горивна цистерна. Една тръба водеше от цистерната към закотвения съд и Стен едва успя да различи ръбестите контури на робозареждача, наместващ тръбата. Стъпките се изместиха леко встрани и мъжът горе зае позиция.
Пристанищните правила забраняваха присъствието на борда преди зареждане. Стен се прицели внимателно в цистерната — молеше се собственикът на съда, който и да е той, да е спазващ законите гражданин. След което натисна спусъка.
Изригнаха пламъци. Стен направи крачка встрани и скочи надолу към „Заара Варид“. Превъртя се инстинктивно — очакваше ответен изстрел. Щом стъпи на пода, нещо черно и овъглено, и много малко човешко прелетя покрай него без никакъв звук — просто нещо черно, със зяпнала червена дупка на мястото на устата.
Поразтърсен от скока, Стен закрачи по клона към носа на „Заара Варид“. Надникна предпазливо и видя Алекс, който се придвижваше между гъстата плетеница кабели. Алекс го забеляза и вдигна палец. Беше се погрижил за другите две „плъхчета“. Стен усети сърбеж в дясната си ръка, погледна и видя струйката кръв, процеждаща се по дланта му. Някой го беше пернал по време на боя. Интересно, как не забелязва човек някои неща при повече приток на адреналин. Стен прехвърли уилигъна в другата си ръка и засмука драскотината.
Не преставаше да мисли за Тарпи. Кой знае защо, беше някак сигурен, че продължават да играят играта на професионалиста. Беше убеден, че Тарпи се крие съвсем наблизо и изчаква за съвършения изстрел. Дали не дебнеше Алекс?
И изведнъж Стен забеляза как изражението на приятеля му се променя и почти в същия миг усети, че някой е зад гърба му. Извъртя се рязко, опитвайки се да вдигне уилигъна, но с пълното съзнание, че оръжието е в лявата му ръка. Докато се извръщаше, сви пръстите си и отчаяно се опита да скочи…
Тарпи го беше сгащил. Стен беше точно пред него. Набитият — Алекс — бе на линия. „Съвършен шахматен ход“, помисли Тарпи, докато дърпаше спусъка. Първият изстрел щеше да свали Стен, а след това единственото, което трябваше да направи, бе да продължи да натиска спусъка и дебелакът щеше да падне само миг по-късно.
След това изведнъж усети, че изстива. Усети някакъв отчаяно възвръщащ разума студ, който като че ли започваше от рамото и бързо продължи надолу по тялото. Коленете му се подкосиха и той се помъчи да задържи ума си да не пропадне в пълния мрак.
Погледна надолу и видя, че собствената му пушка лежи до Стен. Нечия ръка беше стиснала оръжието, пръстите й рефлективно натиснаха спусъка — и пушката стреля.
Тарпи се зачуди чия ръка държи пушката. Чу бръмчене на мухи и усети пърхане покрай лицето си. Посегна да прогони мухите. И тогава видя собствената си ръка от лакътя нагоре, от която швиртеше артериална кръв.