Выбрать главу

Беше използвал пенсионната сума, за да купи малък планетоид в една гранична система и да го обзаведе доста луксозно. След това беше изчезнал. Пощенският кораб, прескачащ до планетоида три пъти годишно, бе намерил тялото шест месеца след като Джейдис бе опрял парадната си сабя в гърдите си и се беше пробол с нея.

Епизодът със Сарагоса беше единствената му черна точка. Беше един от най-младите офицери, стигнал до адмиралски ранг, независимо от служебната експанзия, предизвикана от Войните на Мьолер.

Син на имперски флотски офицер… най-високи оценки… допуснат до служебна академия на най-малката допустима възраст… четвърти по успех в курса… одобрен от комисия и служил на тактически кораби, флотски унищожители, адютант на изтъкнат адмирал, първи помощник на кръстосвач, командир на флотилия унищожители, командна и щабна школа, военен аташе на три важни дипломатически мисии, командир на нов боен лайнер, а след това — флагмански ранг.

— Момчето е имало късмет до последната минута — прецени Алекс.

Стен кимна.

Рюкор изцъка. Поради структурата на главата й се получи по-скоро презрително пръхтене, но намерението беше очевидно.

— Разочаровате ме. Махони ме уверяваше, че вие… — Рюкор се канеше да каже „бойците на «Богомолка»“, но се отказа, тъй като не беше сигурна доколко Хайнис и Колинс го знаят — … сте хора, които не вярвате в късмета.

Стен погледна Алекс.

— Нещо пропускаме.

— Май да. Тая ядачка на раци се е сетила нещо. Дай й малко време да се порадва.

Рюкор се наслади на изчакването цяла минута, преди да продължи.

— Кой е препоръчал Джейдис за това фамозно военно училище? Кой е посъветвал еди-кой си адмирал, че от лейтенант Джейдис ще излезе превъзходен адютант? Кой го е сложил да командва флотилия? Кой му е осигурил онези — мисля че ги наричате „тлъсти“ — дипломатически назначения?… Едно лице… и само едно.

Стен прелисти досието на Джейдис и прочете подписите под всички тези блестящи препоръки и предложения.

— О, боже!

Рангът и дори подписът се бяха променяли с годините. Но името беше едно и също. Мик Ледох. Имперският шамбелан, човекът най-близо до Императора!

— И сега вече знаем кой е на върха на целия заговор, нали?

— Но защо Ледох? Какво общо е имал той с Джейдис, по дяволите?

Рюкор плесна с плавника си и включи личния си компютърен терминал. ЗАПОВЕД: СРАВНИ ЛЕДОХ И ДЖЕЙДИС, ВСИЧКИ КАТЕГОРИИ. ДОКЛАДВАЙ ВСИЧКИ ПРИЛИКИ.

И компютърът го откри.

В генетичния шаблон…

Цареубийството понякога произтича от много дребни начала — дребни поне за непосредствените участници. Филип Македонски е загинал, защото решил да се занимава със содомия публично, вместо насаме и никой да не му възразява; Чарлз Първи сигурно щял да опази главата си, ако бил проявил малко повече учтивост към няколко дребни търговци; Троцки можел да бъде не чак толкова хаплив в писанията си; Мао Трети, владетел на Паназиатската империя, сигурно щял да поживее по-дълго, ако не бил предпочел дъщерите на висшите си сановници за леглото. И така нататък.

Намерението на Мик Ледох да убие Вечния император се коренеше в също толкова дребни събития. Първото назначение на Ледох беше като тилов офицер на една отдалечена флотска база.

Базата се намираше извън дори тогавашните имперски гранични светове. Макар и отвъд края на галактиката, базата бе разположена на една идилична планета, свят на тропически острови, слънце и много лесен живот. Тъй като функцията на базата се изразяваше единствено в това да поддържа патрулни единици, на зачислените към нея офицери бе позволено да вземат със себе си съпругите или съответно съпрузите си.

Тъй като щатният персонал не беше изцяло попълнен, патрулно-поддържащите мисии бяха продължителни. Един кораб можеше да се задържи в далечния космос по няколко месеца, преди да се върне от дежурство. Осигуряваше се компенсация в еквивалентното количество платен отпуск.

Войниците и матросите, назначени на този тропически свят, нямаха кой знае колко работа, освен да зареждат с гориво и да поддържат флотилията сонди. Отегчените мъже и жени могат да измислят удивителни начини да си създадат неприятности. Ледох, красив млад лейтенант, си беше намерил класически начин — да се влюби в жената на старши офицер.

Жената се оказа странна смесица от търсачка на силни усещания, романтичка и реалистка. Два месеца след началото на връзката му, седмица преди мъжът й да се върне от дълъг патрул, тя съобщи на Ледох, че е предпочела да забременее. Докато младият офицер я слушаше зяпнал, му беше изредила и другите си решения: че ще задържи детето; че обича Ледох и винаги ще си спомня за него; че при никакви обстоятелства няма да напусне катерещия се нагоре по стълбата свой съпруг заради някакъв си младши тилови офицер.