Мухарински никак не се интересуваше от схемите на автоматите. Запазвайки изражението на напрегнато внимание, той мислеше за мача, че първото полувреме вероятно скоро ще свърши, че в краен случай Наташа…
— … По такъв начин по време на обучението вашият мозък и аналитичното устройство на автомата представляват едно единно цяло и според това, как студентът усвоява материала, той непрекъснато променя тактиката на обучението. Ясно ли е?
— Ясно.
— Слава богу! Можете да си вървите.
… хиляда триста четиридесет и втора логическа задача, шестнадесети вариант за доказване на теоремата и блокирващото устройство пак дава сигнал: „Материалът не е усвоен. Промяна на тактиката.“ Нова логическа задача. Пак сигнал: „За доказване на теоремата са необходими елементарни познания от курса на средните училища.“ Команда: „Да се преговорят основните начала на алгебрата“, сигнал: „Материалът е усвоен посредствено“, в края на доказването на теоремата пак сигнал: „Липсват му основни познания“, нова команда, нова логическа задача… Светва червената лампичка на таблото „Прегряване“, от трансформатора струи дим. Автоматът се самоизключва.
Мухарински сваля от главата си дипола и изтрива потта си. Досега не му се беше случвало такова нещо! С умиление си спомни за старичкия електронен лектор-екзаменатор. Колко леко му беше с него: можеше да проспиш цялата лекция, а после просто да не отговаряш на въпросите му. А с тоя УПСОВ друг път ще заспиш! Добре поне, че защитата го изключва от време на време.
Сигналът на видеофона прекъсва размишленията на Мухарински. На екрана е деканът.
— Защо пак мързелувате?
— Автоматът се охлажда.
За нещастие на таблото светва зелената лампичка. Мухарински въздъхва и наглася дипола на главата си.
Нова логическа задача и в мозъка на Мухарински нахлуват ненавистните му уравнения. Опитва се да надхитри автомата и почва да мисли за съвсем други неща, какво би станало, ако в края на второто полувреме Диментиев бе улучил вратата на противника, мъчи се да си представи второкурсничката в най-съблазнителни положения, но напразно.
… логическа задача, сигнал, команда, превключване, промяна на тактиката, сигнал, друга логическа задача…
Минават осем дена и о, чудо! На Мухарински вече не му се струва, че обучението е така мъчително. Автоматът явно също се е приспособил. Все по-рядко светва сигналът за прегряване.
Минава още една седмица и отново високоговорителят разгласява из зданието на института:
— Студентът от първи курс Мухарински, индекс на фенотипа хиляда триста осемдесет и шест дробна черта шестнадесет ем бе, да се яви при декана на Радиотехническия факултет.
Този път той не се крие от всевиждащите очи на фенологичния анализатор.
— Поздравявам ви, Мухарински — казва деканът, — вие проявихте необикновени способности.
За първи път в живота си Мухарински не се изчервява.
— Мисля — скромно отвръща той, — че е правилно да говорите за удивителните способности на УПСОВ-а, той е наистина забележително изобретение.
— Когато говоря за вашите способности, имам пред вид именно вас, а що се отнася до УПСОВ-а, двуседмичното му общуване с вас не мина без последствия за него. Сега той не е обичайният автомат, а някакъв си донжуан, Казанова или за да ви стане по-ясно, просто женкар. Поставя високи оценки само на хубавичките студентки. Освен това е станал такъв страстен запалянко, че е увлякъл по футбола цялата контролна група студенти. Измързеливил се е до крайна степен. Утре ще го демонтираме, а вас, сами разбирате…
— Разбирам. Желая ви успех в обучаването на тези… хм… с една дума, студенти.
Мухарински се поклони ниско и тръгна към вратата.
— Къде?!
— Как къде? Ще си купя билет и ще си замина. Нали ме изключвате?
— Ние наистина ви изключихме, но само от списъка на студентите и ви назначаваме за старши лаборант при катедрата по обучаващи автомати. Отсега нататък нито една машина с обратна връзка не ще излезе от стените на лабораторията, ако не издържи двубоя с вас. Вие сте истинска находка за нас.