— Господине, стига! Не искам повече да ви слушам, ще направите да се съмнявам в себе си. В този момент чувството е цялата ми наука.
— Както обичате, мило дете. Мислех, че сте по-силен — каза Вотрен. — Няма да ви кажа нищо повече. Последна дума обаче.
Той втренчи поглед в студента.
— Вие знаете тайната ми! — каза той.
Един младеж, който не е приел предложението ви, ще съумее да я забрави.
— Добре казано, харесва ми. Ако беше някой друг, нямаше да бъде толкова добросъвестен. Но, спомнете си какво искам да направя за вас. Давам ви петнадесет дни време да поразмислите. Можете да се съгласите опи да откажете.
„Каква желязна глава има този човек! — каза си Растиняк, като гледаше как Вотрен си тръгва спокойно с бастуна под мишница. — Той ми каза без заобикалки същото, което госпожа дьо Босеан ми каза с подходящи изрази. Той късаше сърцето ми като със стоманени нокти. Защо искам да отида у госпожа дьо Нюсенжен? Той налучка подбудите веднага, щом се породиха в мене. С една дума, този разбойник ми каза за добродетелта повече неща, отколкото съм научил от хората и книгите. Ако добродетелта не търпи никакви сделки, значи; аз съм ограбил сестрите си — каза той, като хвърли торбичките върху масата.“
Той седна и остана дълго така, потънал в неспокойни мисли.
„Да бъдеш верен на добродетелта, е възвишен подвиг. Какво! Цял свят вярва в добродетелта, но кой е добродетелен? Народите имат за свой кумир свободата, но има ли свободен народ на земята? Младостта ми е още ясна като безоблачно небе: да пожелая да стана знаменит или богат човек, не значи ли да се реша да лъжа, да се препъвам, да пълзя, пак да се изправям, да лаская, да се преструвам. Не значи ли, че трябва да стана слуга на тия, които са лъгали, които са се прегъвали и пълзели? Преди да стана техен съучастник, трябва да им служа. О, не. Ще работя честно, свято, ще работя ден и нощ, та богатството ми да е плод на труда ми. Наистина това богатство ще дойде много бавно, но всеки ден ще отпускам спокойно главата си на възглавницата; има ли нещо по-хубаво от това — да наблюдаваш живота си и да виждаш, че е чист като лилия? Аз и животът сме като годеник и годеницата му. Вотрен ми посочи само това, което става след десет години брак. Дявол да го вземе! Главата ми се върти. Не искам да мисля за нищо, сърцето е добър водач.“
От тези мисли то изтръгна гласът на дебелата Силвия, която му съобщи, че е дошъл шивачът му — той се яви пред него с двете торбички пари в ръка, за което шивачът не се разсърди. След като премери вечерните фракове, той облече сутрешния костюм, който го преобрази напълно.
„По нищо не падам по-долу от господин дьо Траи — каза си той. — Най-после приличам на благородник!“
— Господине — каза дядо Горио, като влезе в стаята на Йожен, — вие ме запитахте дали зная кои семейства посещава госпожа Нюсенжен?
— Да.
— Добре тогава, в понеделник тя ще отиде на бала на маршал Кариляно. Ако може да отидете и вие, ще ми разкажете добре ли се забавляваха двете ми дъщери, как бяха облечени, с една дума — всичко.
— Как узнахте това, драги ми дядо Горио? — запита Йожен, като го покани да седне край огъня.
— Каза ми камериерката й. Зная всичко, което те вършат, от Тереза и Констанс — добави той весело.
Старецът приличаше на още млад любовник, който е щастлив, че е измислил хитрост, която го свързва с любовницата му, без тя да подозира това.
— Вие ще ги видите! — каза той добродушно с болезнена завист.
— Не зная — отговори Йожен. — Ще отида у госпожа дьо Босеан и ще я попитам дали може да ме представи на маршалката.
Със скрита радост Йожен мислеше да се яви у виконтесата облечен, както щеше да бъде занапред. Това, което моралистите наричат бездни на човешкото сърце, е само измамни мисли, неволни пориви към лична облага. Тия премеждия, предмет на толкова многословия, тия ненадейни промени — са само сметки в полза на нашите наслаждения. Като се видя добре облечен, с хубави ръкавици и обуща, Растиняк забрави добродетелното си решение. Когато клони към неправдата, младостта не смее да се огледа в огледалото на съвестта, докато зрялата възраст вече се е огледала — това е цялата разлика между тези две състояния в живота. От няколко дни двамата съседи, Йожен и дядо Горио, бяха станали добри приятели. Тяхното тайно приятелство се дължеше на същите психологически подбуди, които бяха предизвикали противоположни чувства между Вотрен и студента. Смелият философ, който се залови да установи въздействието на нашите чувства във физическия свят, положително ще намери много доказателства за вещественото им влияние върху отношенията, които те създават между нас и животните. Кой физиономист може да разгадае един характер по-бързо, отколкото кучето познава дали някой непознат го обича, или не? Кукестите атоми, пословичен израз, с който всеки си служи, са едно от тези явления, които остават в езиците, за да опровергаят философските глупости, с които се занимават ония, които обичат да отвяват плявата на първобитните думи. Човек чувства, когато го обичат. Чувството се отпечатва върху всичко и преминава разстояние. Писмото е душа, то е толкова верен отзвук на гласа, който говори, щото чувствителните души го смятат за едно от най-богатите съкровища на любовта. Дядо Горио, когото несъзнателното му чувство издигаше до най-високо стъпало на кучешката природа, беше подушил състраданието, удивителната добрина, юношеската привързаност към него, които се бяха породили в сърцето на студента. Но това зараждащо се приятелство още не беше довело до никакво откровение. Ако Йожен изказа желание да види госпожа дьо Нюсенжен, той не направи това, защото разчиташе, че старецът ще го заведе у нея, а се надяваше, че може да изтърве някоя тайна, която ще му бъде полезна. Дядо Горио му заговори за дъщеря си само по повод на онова, което студентът беше си позволил да каже пред всички в деня на двете си посещения.