— Драги господине — каза му той на следния ден, — как можахте да си помислите, че госпожа дьо Ресто ви се е разсърдила, задето сте споменали името ми. Двете ми дъщери ме обичат много. Аз съм щастлив баща. Само двамата ми зетьове се отнесоха с мене зле. Не исках тия мили създания да страдат заради моите разногласия с мъжете им и предпочетох да ги виждам тайно. Тази тайнственост ми доставя хиляди наслади — тях не ги разбират другите бащи, които могат да се виждат с дъщерите си, когато поискат. А аз не мога, разбирате ли? Затова аз отивам, когато времето е хубаво, в „Шан-з-Елизе“, след като съм питал камериерките дали дъщерите ми ще излязат. Чакам ги да минат, сърцето ми бие, когато колите им минават, любувам се на хубавите им тоалети, на минаване те ми се усмихват мило и тогава цялата природа блести в злато, сякаш е обляна в лъчите на ясно слънце. Чакам ги на същото място, защото зная, че ще се върнат и ги виждам отново! Чистият въздух ги е освежил, лицата им са румени. Чувам около мене да казват: „Каква хубава жена!“ Радостно ми става на сърцето. Нали са моя кръв! Обичам конете, които ги возят, и ми се иска да съм кученцето, което държат на коленете си. Живея с техните удоволствия. Всеки обича по своему, аз не причинявам никому зло, защо се занимават с мене? Аз съм щастлив по своему. Престъпление ли е да виждам вечер дъщерите си, когато излизат от къщи, за да отидат на някой бал? Колко ми е мъчно, когато закъснея и ми кажат: „Госпожата излезе.“ Веднъж чаках чак до три часа сутринта, за да видя Нази, която не бях виждал от два дни. Малко остана да умра от радост! Моля ви се, като говорите за мене, казвайте само колко са добри дъщерите ми. Те искат да ме обсипят с всякакви подаръци, но аз не ги оставям, казвам им: „Пазете парите си! Защо са ми вашите подаръци? Нищо не ми трябва.“ И наистина, драги господине, какво съм аз? Жалък труп, чиято душа е там, дето са дъщерите ми. Като видите госпожа дьо Нюсенжен, ще ми кажете коя от двете ви харесва повече — каза добрият старец след кратко мълчание, като видя, че Йожен се готви да излезе на разходка в Тюйлери, докато дойде време да отиде у госпожа дьо Босеан.
Тази разходка беше съдбоносна за студента. Няколко жени го забелязаха. Той беше толкова хубав, толкова млад, облечен с такъв изискан вкус! Като видя, че го гледат и че почти се възхищават от него, той съвсем забрави своите ограбени сестри и леля, забрави и добродетелната си погнуса. Той видя над главата му да прелита оня демон, който толкова лесно може да се вземе за ангел, оня Сатана с пъстри крила, който сее рубини, забива златните си стрели във фронтоните на дворците, облича в пурпур жените, залива в глупав блясък престолите, така скромни поначало. Той послуша Бога на онази гръмка суета, чийто лъжлив блясък ни се струва символ на могъщество. Колкото и безсрамни да бяха, думите на Вотрен се загнездиха в сърцето му, както в паметта на една девойка се врязва противния профил на старата сводница, която й е казала: „Пари и любов, колкото искаш!“ След като поскита безгрижно, Йожен се яви към пет часа у госпожа дьо Босеан, дето получи един от ония страхотни удари, срещу които младите сърца са беззащитни. Досега виконтесата бе преизпълнена с онази учтива приветливост, с оная сладникава прелест, която дава аристократичното възпитание и която, ако излиза от сърцето, е съвършена.