— Ще ме заведете ли тази вечер на Италианците? — запита виконтесата съпруга си.
— Не трябва да се съмнявате, че ще ми е много приятно да изпълня желанието ви — отговори той с една подигравателна любезност, в която студентът повярва, — но трябва да се срещна с едно лице в театър „Вариете“.
„С любовницата си!“ — помисли си тя. — Няма ли го господин д’Ажуда тази вечер? — запита виконтът.
— Не — отговори тя с досада.
— Ако ви е необходимо непременно някой да ви придружи, тогава вземете господин дьо Растиняк. Виконтесата погледна Йожен и се усмихна.
— Това може да ви изложи! — каза тя.
— „Французинът обича опасността, защото в нея печели слава“ е казал Шатобриан — отговори Растиняк, като се поклони.
След няколко минути той се возеше до госпожа дьо Босеан в едно бързо купе към модния театър, а като влезе в една ложа срещу сцената и видя, че всички насочват лорнетите си и към него, и към виконтесата, която бе в прекрасно облекло, стори му се, че се намира в някой вълшебен свят. От едно вълшебство попадаше на друго.
— Вие искахте да ми говорите — каза госпожа дьо Босеан. — Ха! Вижте! Ето госпожа дьо Нюсенжен през три ложи от нашата. Сестра й и господин дьо Траи са от другата страна.
Като каза това, виконтесата погледна ложата, дето трябваше да бъде госпожица дьо Рошфид, и като не видя там господин д’Ажуда, лицето й някак особено светна.
— Тя е очарователна! — каза Йожен, след като погледна госпожа дьо Нюсенжен.
— Ресниците й са бели.
— Да, но каква хубава, стройна снага!
— Ръцете й са груби.
— Какви хубави очи!
— Лицето й е дълго.
— Но продълговатата форма е признак на благородство.
— Добре, че има поне това. Погледнете само как взема и слага лорнета си! Във всичките й движения прозира Горио — каза виконтесата за голямо учудване на Йожен.
Наистина госпожа дьо Босеан гледаше с лорнета си наоколо и сякаш не обръщаше внимание на госпожа дьо Нюсенжен, обаче не изпущаше нито едно нейно движение. Публиката беше изящна и красива. Делфина дьо Нюсенжен беше доста поласкана от изключителното внимание на младия, хубав, изящен роднина на госпожа дьо Босеан — той гледаше само нея.
— Ако продължавате да я гледате така упорито, ще предизвикате скандал, господин дьо Растиняк. Ако се натрапвате на хората, няма да получите нищо.
— Драга братовчедке — каза Йожен, — досега вие ме покровителствахте много добре. Ако искате да довършите делото си, моля ви да ми направите още само една услуга, която няма да ви създаде много труд, а за мене ще бъде голяма добрина. Влюбен съм.
— Вече?
— Да.
— В тази жена ли?
— Друга жена би ли изслушала признанията ми? — попита той, като хвърли проницателен поглед върху братовчедка си. — Госпожа дукеса дьо Кариляно е много близка с госпожа дьо Бери — продължи той след кратко мълчание, — вие ще се видите с нея, бъдете така добра да ме представите и да ме заведете на бала, който тя дава в понеделник. Там ще срещна госпожа дьо Нюсенжен и ще предприема първото си нападение.
— С удоволствие — каза тя. — Ако чувствате вече към нея влечение, сърдечните ви работи отиват много добре. Ето дьо Марсе в ложата на принцеса Галатион. Госпожа дьо Нюсенжен се измъчва, тя се ядосва. Няма по-удобен момент да се запознае човек с една жена, особено с една банкерска жена. Всички дами от Шосе д’Антен обичат да си отмъщават.
— Какво бихте сторили вие в такъв случай?
— Щях да страдам и да мълча.
В тоя миг в ложата на госпожа дьо Босеан влезе маркиз д’Ажуда.
— Привърших набързо работата си, за да дойда пак при вас — заяви той. — Казвам ви това, за да не го смятате за жертва.
Лицето на виконтесата просия и Йожен се научи да разпознава израза на истинската любов и да не го смесва е преструвките на парижкото кокетство. Той се възхити от братовчедка си, замълча и отстъпи с въздишка мястото си на господин д’Ажуда.
„Колко благородна, колко възвишена е жената, която обича така! — си каза той. — И този мъж ще й измени заради някаква кукла. Как може да се измени на нея!“
Детинска ярост обзе сърцето м у.
Идеше му да се хвърли в нозете на госпожа дьо Босеан, искаше да притежава демонска сила, за да я отнесе в сърцето си, както орелът грабва от полето и отнася в гнездото си бяло козленце, което още суче. Той се чувстваше унизен, че се намира в този голям музей на любовта, без да има своя картина, своя любовница.