„Да има човек любовница, е почти кралско положение — казваше си той, — то е празник на могъщество.“
И той погледна госпожа дьо Нюсенжен, както оскърбен човек гледа противника си. Виконтесата се обърна към него и му благодари с едно смигване за въздържаността му. Първото действие свърши.
— Познавате ли се достатъчно добре с госпожа дьо Нюсенжен, за да й представите господин дьо Растиняк? — попита тя маркиз д’Ажуда.
— Тя ще бъде очарована да се запознае с него! — каза маркизът.
Хубавият португалец стана, хвана под ръка студента и след един миг двамата се намериха при госпожа дьо Нюсенжен.
— Госпожо баронесо — каза маркизът, — щастлив съм да ви представя кавалера Йожен дьо Растиняк, братовчед на виконтеса дьо Босеан. Вие му правите такова неотразимо впечатление, че реших да го направя напълно щастлив, като го приближа до неговия кумир.
Тези думи бяха казани с лека шеговитост, която прокарваше малко грубата мисъл, която, изкусно прикрита, винаги се харесва на жената. Госпожа дьо Нюсенжен се усмихна и покани Йожен да седне на мястото на мъжа й, който току-що бе излязъл от ложата.
— Не смея да ви предложа да останете при мене, господи не. Когато човек има щастието да бъде при госпожа дьо Босеан, той не може да се отдели от нея.
— Но, госпожо — прошепна Йожен, — струва ми се, че ако искам да харесам на братовчедка си, трябва да остана при вас. Преди да дойде господин маркизът, ние говорихме за вас, за изящната ви външност — каза той високо.
Господин д’Ажуда си отиде.
— Наистина ли ще останете при мене, господине? — попита баронесата. — Значи, ще се опознаем добре; госпожа дьо Ресто вече ми вдъхна най-горещо желание да се запозная с вас.
— Тогава тя е много неискрена. Тя забрани да ме пускат в нейния дом.
— Защо?
— Госпожо, ще ви изложа най-добросъвестно причината, но като ви поверявам такава тайна, моля ви да бъдете напълно снизходителна към мене. Аз съм съсед на господин баща ви. Не знаех, че госпожа дьо Ресто е негова дъщеря. Имах неблагоразумието съвсем невинно да спомена неговото име и с това разсърдих сестра ви и съпруга й. Не ще повярвате колко неприлично се видя на дукеса дьо Ланже и на моята братовчедка това отричане на сестра ви от собствения й баща. Разказах им случката и те се смяха като луди. И тогава, като ви сравняваха със сестра ви, госпожа дьо Босеан се изказа много похвално за вас и ми каза, че се държите превъзходно с моя съсед, господин Горио. И всъщност как да не го обичате? Той ви обожава така пламенно, че аз вече почвам да ревнувам. Тази сутрин говорихме цели два часа за вас. След това, цял под впечатлението на онова, което чух от баща ви, днес, като вечерях с братовчедка си, й казах, че не е възможно да бъдете толкова хубава, колкото сте обичана? Госпожа дьо Босеан, навярно в желанието си да улесни толкова пламенния ми възторг, ме доведе тук, като ми каза със свойствената си миловидност, че ще ви видя.
— Как, господине, та аз вече трябва да ви бъда признателна? — каза жената на банкера. — Още малко и ние ще станем стари приятели.
— Макар че за вас приятелството навярно не е обикновено чувство — заяви Растиняк, — аз не искам да бъда никога ваш приятел.
Тия неизменни глупости, с които си служат начинаещите, са винаги прелестни за жените и са нищожни само когато се четат равнодушно. Жестът, гласът, погледът на един младеж им придават безброй значения. Госпожа дьо Нюсенжен намери Растиняк очарователен. После, както правят всички жени, понеже не можеше да отговори на смело поставените въпроси на студента, заговори за друго:
— Да, сестра ми се излага с начина, по който се отнася с клетия ни баща, който наистина беше Бог за нас. Трябваше господин дьо Нюсенжен строго да ми заповяда да виждам баща си само сутрин, за да отстъпя по тази точка. Но дълго страдах за това. Плаках. Това насилие, дошло след грубостите на брака, е една от причините, които най-вече смутиха семейния ми живот. Наистина в очите на хората аз съм най-щастливата жена в Париж, а всъщност съм най-нещастната. Ще помислите, че съм луда, дето ви говоря така. Но вие познавате баща ми и затова не мога да ви смятам за чужд човек.
Никога няма да срещнете човек — каза й Йожен, — който да желае по-горещо от мене да ви принадлежи. Какво търсите вие, жените? Щастието — продължи той с глас, който проникваше в душата. — Е добре, ако щастието на една жена се състои в това — да я обичат, да я обожават, да има приятел, на когото да може да поверява желанията си, прищевките си, тъгите и радостите си, да се показва с разголена душа, с хубавите си недостатъци и прекрасни достойнства, без да се страхува, че ще я издадат, вярвайте ми, това предано, винаги горещо сърце може да се намери само у един млад, заслепен младеж, който може да умре само при един ваш знак, който не познава още никак света и не иска нищо да знае, тъй като вие ставате за него този свят. А аз, виждате ли, вие ще се смеете на наивността ми, но аз идвам съвсем чист от един затънтен край, познавах само прелестни души и смятах да остана без любов. Случи ми се да срещна братовчедката си и тя взе много присърце съдбата ми; даде ми възможност да почувствам многобройните съкровища на любовта; аз съм като Херувим, любовникът на всички жени, докато се отдам на някоя от тях. Като влязох тук и ви видях, усетих, че някакво течение ме понесе към вас. Толкова много бях мислил вече за вас! Но никога не съм мечтал, че ще бъдете толкова хубава, каквато сте в действителност. Госпожа дьо Босеан ми заповяда да не ви гледам толкова. Тя не знае колко привличат хубавите ви червени устни, белият цвят на лицето ви, нежните ви очи… Аз говоря глупости, но позволете ми да ви говоря.