За жените няма нищо по-приятно от това, да слушат ромона на такива нежни думи. И най-строгата благочестива жена е готова да ги изслуша дори когато не бива да им отговори. Като започна така, Растиняк заниза приказките си с кокетно глух глас, а госпожа дьо Нюсенжен го насърчаваше с усмивки, като поглеждаше от време на време към Марсе, който не излизаше от ложата на принцеса Галатион. Растиняк стоя при госпожа дьо Нюсенжен, докато дойде съпругът й, за да я отведе.
— Госпожо — каза й Йожен, — ще имам ли удоволствието да ви видя преди бала у дукеса дьо Кариляно?
— Щом коспожата фи кани — каза баронът, тлъст елзасец, чието кръгло лице издаваше някакво опасно лукавство, — мошете та пътете уферен, че ще пътете приет топре.
„Работите ми вървят добре, щом тя не се смути, като й казах: «Ще ме обичате ли?» Обуздах вече коня си, остава само да го възседна и да го яхна“ — си каза Йожен, като отиде да се сбогува с госпожа дьо Босеан, която ставаше и си тръгваше заедно с господин д’Ажуда.
Бедният студент не знаеше, че баронесата беше разсеяна и очакваше от дьо Марсе едно от онези решителни писма, които разкъсват сърцето. Напълно щастлив от мнимия си успех, Йожен придружи виконтесата до изхода, дето всеки чакаше колата си.
— Братовчед ви много се е изменил — забеляза засмян португалецът на виконтесата, когато Йожен си отиде. — Ще превземе крепостта. Той е гъвкав като змиорка и мисля, че ще отиде далеч. Само вие можете да му изберете жената, която тъкмо се нуждае от утеха.
— Но трябва да се разбере — каза госпожа дьо Босеан — дали тя не продължава да обича този, който я изостави. Студентът се завърна пеш от театър „Италиен“ до улица „Ньов Сент Женевиев“, като кроеше най-приятни планове. Той забеляза много добре вниманието, с което госпожа дьо Ресто го наблюдаваше и в ложата на виконтесата, и в ложата на госпожа дьо Нюсенжен, и дойде до заключението, че вратата на контесата няма да бъде вече затворена за него. И така, той си създаде четири високопоставени познанства в сърцето на висшето парижко общество — защото много разчиташе, че ще хареса и на маршалката. Без да може да си обясни добре начина, той предчувстваше, че в сложния механизъм на интересите на този свят той трябва да се залови за някое колело, за да се намери на върха на машината, като чувстваше в себе си доста сили да стане спица на това колело.
„Ако госпожа дьо Нюсенжен се заинтересува от мене, ще я науча да управлява мъжа си. Мъжът й върши златни сделки, той ще ми помогне и аз самият да забогатея изведнъж.“
Той не си казваше това направо, не беше още достатъчно опитен политик, за да пресметне положението си с цифри, да го оцени и да го изчисли; тези мисли само се носеха на небосклона като леки облаци и макар че не бяха груби като мислите на Вотрен, ако бяха изгорени в пещта на съвестта, нямаше да остане нищо чисто. Благодарение на такива сделки хората достигат до онази разпусната нравственост, която изповядва сегашното време, в което много по-рядко, отколкото във всяко друго време, се срещат ония искрени хора, хората с добра воля, които никога не се прегъват пред злото, на които и най-малкото отклоняване от правия път се струва престъпление: величествени картини на честността, които създадоха два шедьовъра — „Алсест“ на Молиер, а неотдавна и „Джени Динс и баща й“ от Уолтър Скот. Може би една противоположна творба, описанието на лъкатушните пътеки, по които един светски човек, един честолюбец лута съвестта си, като се опитва с минаване покрай злото да постигне целите си, като запази приличието, ще бъде също така хубаво и драматично. Като стигна своя пансион, Растиняк бе вече увлечен в госпожа дьо Нюсенжен, тя му се видя стройна и лека като лястовичка. Той си спомняше всичко: униващата красота на погледа й, нежната копринена тъкан на кожата й, под която му се струваше, че вижда как тече кръвта й, омайния й глас; русата й коса; може би ходенето, което раздвижи кръвта му, засили това обаяние. Студентът похлопа силно на вратата на дядо Горио.