— Съседе — каза той, — видях госпожа Делфина.
— Къде?
— У Италианците.
— Забавляваше ли се добре?… Влезте де!
И добродушният старец, който бе станал по риза, отвори вратата и пак си легна.
— Разказвайте ми сега за нея! — помоли той.
Йожен, който влизаше за пръв път при дядо Горио, не можа да прикрие учудването си, като видя дупката, в която живееше бащата, след като се бе възхищавал на тоалета на дъщеря му. Прозорецът нямаше завеси, цветната хартия, с която бяха облепени стените, се бе отлепила на много места от влагата, беше се свила, та се виждаше пожълтялата от дима мазилка. Старецът лежеше на лошо легло, завивката му беше тънка, а на краката си мяташе някаква завивчица, съшита от парцали от вехтите рокли на госпожа Воке. Подът бе влажен и потънал в прах. Срещу прозореца бе сложен един от ония стари, издути скринове от розово дърво с медни дръжки, извити като лозова пръчка, украсени с листа и цветя, един умивалник с дървена дъска — в легена му имаше кана с вода и всички принадлежности за бръснене. В единия ъгъл бяха обущата му; до горния край на леглото бе поставена нощна маса без вратичка и без мрамор; в ъгъла до камината, където нямаше и помен от огън, имаше една четвъртита маса от орехово дърво, с чиято напречна греда дядо Горио бе смачкал позлатената си сребърна чаша. Едно вехто писалище, на което старецът бе сложил шапката си, едно натъпкано със слама кресло и два стола допълваха оскъдната покъщнина. Летвата за завесите на леглото беше привързана за пода с парцал, а на нея висеше грозна дрипа на червени и бели квадрати. И бедният слуга положително беше по-добре обзаведен в своята таванска стаичка от дядо Горио у госпожа Воке. Тръпки побиваха човек, като погледнеше тази стая, сърцето му се свиваше — тя приличаше на най-тъжната затворническа килия. За щастие дядо Горио не забеляза какво чувство се изписа по лицето на Йожен, когато той сложи свещта си на нощната масичка. Завит до брадата, старецът се обърна към Йожен:
— Е, кажете коя ви хареса повече — госпожа дьо Ресто или госпожа дьо Нюсенжен?
— Предпочитам госпожа Делфина, защото тя ви обича повече — отговори студентът.
При тия топли думи старецът измъкна изпод завивката едната си ръка и стисна ръката на Йожен.
— Благодаря, благодаря — промълви той развълнуван, — а какво ви каза за мене?
Студентът повтори думите на баронесата, като ги поукраси, а старецът внимаваше, сякаш слушаше божието слово.
— Милото дете! Да, да, тя много ме обича. Но не вярвай те това, което ви е казала за Анастази. Виждате ли, двете сестри си завиждат. И това е още едно доказателство за тяхната любов. И госпожа дьо Ресто много ме обича. Зная това. Бащата познава децата си, както Бог ни познава — той прониква до дъното на сърцата ни и съди мислите ни. И двете ме обичат еднакво. О, ако имах добри зетьове, щях да бъда много щастлив! Тук на земята, разбира се, няма пълно щастие. Ако живеех у тях, само да слушах гласа им, да знаех, че са около мене, да ги виждах да влизат, да излизат, както когато бяха при мен, сърцето ми би подскачало от радост… Хубаво ли бяха облечени?
— Да — каза Йожен. — Но, господин Горио, щом имате така богато обзаведени дъщери, как можете да живеете в този курник?
— Да си кажа правото — каза той наглед безгрижно, — каква полза да бъда по-добре? Как да ви обясня тия неща, не мога да ви кажа и две думи, както се следва. Всичко е тук — добави той, като се потупа по сърцето. — Моят живот е в двете ми дъщери. Ако те се веселят, ако са щастливи, ако са облечени хубаво, ако ходят по килими, малко искам да зная как съм облечен аз и къде спя. Никак не ми е студено, ако на тях им е топло, и никога не ми е скучно, ако те се смеят. Мои скърби са само техните скърби. Като станете баща, като чуете децата си да ви чуруликат, ще си кажете: „Те са мои рожби!“; като почувствате, че всяка капка кръв у тия малки създания е ваша, от най-чистата ви кръв, да, така е, ще започнете да мислите, че сте прилепени към тях, че се движите заедно с тях. Навсякъде слушам гласовете им. Един техен поглед, когато е тъжен, смразява кръвта ми. Един ден ще видите, че човек е по-щастлив с тяхното щастие, отколкото със своето собствено. Не мога ви обясни това; те са вътрешни усещания, които навсякъде пръскат блаженство. С една реч, аз живея три живота. Искате ли да ви кажа нещо забавно? Е добре, когато станах баща, разбрах Бога. Той се намира навсякъде цял-целеничък, защото е създал всичко. Аз чувствам това чрез дъщерите си, господине. Само че аз обичам много повече дъщерите си, отколкото Бог обича света, защото светът не е толкова хубав, колкото е Бог, а дъщерите ми са по-хубави от мене. Те са толкова близко до душата ми, щото аз предчувствах, че ще ги видите тази вечер. Боже мой, аз ще чистя обущата, ще стана слуга на този, който направи толкова щастлива моята малка Делфина, колкото е възможно да бъде щастлива една жена, когато е много обичана. От камериерката й се научих, че онова джудже Марсе е било мръсно куче. Иска ми се да му извия врата. Да не обича една такава скъпоценна жена, с глас на славей, стройна, като изваяна! Къде бяха очите й, когато се омъжи за това дебело недодялано дърво, за този елзасец? И на двете им трябваха хубави, любезни младежи. В края на краищата те изпълниха прищевките си.