Като се върна в пансиона, Йожен завари дядо Горио, който го чакаше.
— Ето едно писмо от нея — каза старецът. — Какъв хубав почерк!
Йожен разпечата писмото и прочете:
„Господине, моят баща ми каза, че обичате италианската музика. Ще бъда щастлива, ако ми направите удоволствието да приемете едно място в ложата ми. В събота вечер ще пеят Фодор и Пелигрини и съм уверена, че няма да ми откажете. Господин дьо Нюсенжен се присъединява към молбата ми да дойдете да вечеряте с нас, без да се стеснявате. Ако приемете, ще му направите голямо удоволствие, тъй като ще го освободите от тежкото съпружеско задължение да ме придружи. Не ми отговаряйте, а елате. Приемете моите поздрави.
— Покажете ми го — каза старецът на Йожен, когато той прочете писмото. — Ще отидете, нали? — прибави той, като подуши писмото. — Хубаво мирише! Нали нейните ръце са го докосвали.
„Една жена не се хвърля току-така на врата на един мъж — си мислеше студентът. — Тя иска да си послужи с мене, за да си върне дьо Марсе. Всичко това се прави от яд.“
— Е — попита дядо Горио, — какво мислите? Йожен не познаваше лудостта за тщеславие, която бе обзела по онова време някои жени, и не знаеше, че за да си отвори една врата в предградието „Сен Жермен“, жената на един банкер бе готова на всякакви жертви. По това време модата почваше да издига на най-високо стъпало онези жени, които бяха прие мани в обществото на предградието „Сен Жермен“ и се наричаха дами от Малкия замък — между тях се намираха на първо място госпожа дьо Босеан, приятелката и дукеса дьо Ланже и дукеса дьо Мофриньоз. Само Растиняк не знаеше за беса, от който бяха обзети жените от Шосе д’Антен да влязат в по-висшия кръг, където блестяха съзвездията от техния пол. Но недоверчивостта му направи добра услуга — тя изстуди огъня му и му даде досадното преимущество да предлага условия вместо да ги приема.
— Да, ще ида! — отговори той.
И тъй, любопитството го водеше при госпожа дьо Нюсенжен, а ако тази жена го беше пренебрегнала, към нея щеше да го тласне може би страстта му. При все това той очакваше с известно нетърпение следния ден и определения час. Първата интрижка на един младеж има навярно същото очарование, както първата любов. Увереността в успеха поражда хиляди блаженства, които мъжете не признават, но които създават цялото обаяние на някои жени. Желанията се пораждат от трудността, и от лекотата на победите. Няма никакво съмнение, че всички мъжки страсти се пробуждат или поддържат от едната или другата от тия причини, които разделят на две любовното царство. Това разделяне е може би последица на сложния въпрос за темпераментите, които, каквото и да се говори, властват в обществото. Ако меланхолиците имат нужда от усилване чрез кокетство, нервните или сангвиниците навярно отстъпват, ако съпротивлението продължи по-дълго време. С други думи, елегията всъщност е толкова лимфатична, колкото дитирамбът е злъчен. Докато се тъкмеше, Йожен вкуси всички онези дребни сладости, за които младежите не смеят да говорят, защото се боят от подигравките, но които гъделичкат самолюбието им. Той решеше косата си, като мислеше, че погледът на някоя хубава жена ще се плъзне по черните му къдрици. Той си позволи такива детински кокетства, каквито би правила всяка девойка, която се облича за бал. Като оправяше фрака си, той с удоволствие погледна тънката си талия.
„Положително — каза си той — не изглеждам лошо!“ След това слезе долу, когато всички бяха на трапезата, и весело посрещна градушката от глупости, които предизвика изящното му облекло. Една от отличителните черти на нравите в домашните пансиони е смайването, което извиква приличното облекло. Тук никой не облича нова дреха, без всеки да каже думата си.
— Ц, ц, ц! — почна да цъка с език Бианшон, сякаш подкарваше някой кон.
— Досущ като на дук или на пер! — каза госпожа Воке.
— Господин дьо Растиняк е тръгнал на поход! — заяви госпожица Мишоно…
— Кукуригу! — изкукурига художникът.
— Поздравете вашата съпруга! — каза чиновникът в музея.
— Господинът има ли съпруга?
— Съпруга с отделения, която плува във водата, боя трайна и гарантирана, от двадесет и пет до четиридесет сантима, модел на квадрати, последна мода, може да се пере, хубава материя, половин коприна, половин памук, половин вълна, лекува зъбобол и други болести, одобрени от Кралската медицинска академия! Отлично средство за децата, още по-добро против главоболие, запек и други болести на храносмилането, очите и ушите! — извика Вотрен със смешната скорого-ворка и глас на панаирджия. „Но колко струва това чудо, ще ме попитате вие, господа, десет сантима ли?“ Не. Нищо, това е остатък от една доставка, направена за великия Могол, която всички европейски владетели, в това число и великият баденски херррррцог, пожелаха да видят! Влизайте направо! Отбийте се на касата. Хайде, музика! Броум, ла-ла-ла, трин! Ла-ла-ла, бум, бум — хей, кларнетистът, свириш фалшиво — продължи той с прегракнал глас, — ще те цапна по пръстите!