— Боже мой, колко е приятен този човек! — каза госпожа Воке на госпожа Кутюр. — Никога не бих скучала с него.
По време на смеховете и шегите, които предизвика тази весела реч, Йожен долови беглия поглед на госпожица Тайфер, която се наведе към госпожа Кутюр и й пошепна няколко думи.
— Кабриолетът дойде! — каза Силвия.
— Къде ли ще вечеря? — запита Бианшон.
У госпожа баронеса дьо Нюсенжен. — Дъщерята на господин Горио! — отговори студентът.
При това име всички погледи се отправиха към някогашния производител на фиде, който гледаше някак завистливо Йожен.
Растиняк стигна на улица „Сен Лазар“ до една от ония своеволно построени къщи с тънки колонки и незначителни галерии, които представляват красивото в Париж, истинска банкерска къща, пълна със скъпи, отбрани дреболии, с украшения, с мраморни площадки, с мозайка по стълбите. Той намери госпожа дьо Нюсенжен в един малък салон с италиански картини, чиято уредба напомняше кафене. Баронесата беше тъжна. Усилията, които направи, за да прикрие мъката си, изостриха още повече любопитството на Растиняк, тъй като бяха съвсем искрени. Той мислеше, че ще зарадва с присъствието си тази жена, а я намери отчаяна. Неуспехът засегна самолюбието му.
— Имам много малко право да искам от вас да ми се доверите, госпожо — каза той, като я закачи за нейната загриженост, — но ако ви преча, надявам се, че ще бъдете откровена и ще ми го кажете искрено.
— Стойте — каза тя, — ако си отидете, ще остана сама. Нюсенжен ще вечеря в града, а не искам да бъда сама, имам нужда от развлечения.
— Но какво ви е?
— Вие сте последният човек, на когото бих казала това — възкликна тя.
— Искам да зная. В такъв случай и аз трябва да съм замесен донякъде в тази тайна.
— Може би! Но не — продължи тя. — Това са семейни спречквания; които трябва да останат заровени в дъното на сърцето. Нали ви казах завчера? Никак не съм щастлива. Златните вериги са най-тежки.
Когато една жена казва на един млад мъж, че е нещастна, ако този мъж е умен, добре облечен и ако има в джоба си хиляда и петстотин франка за развлечения, непременно ще помисли това, което си каза и Йожен, и ще стане самомнителен глупак.
— Какво можете да искате? — отговори той. — Вие сте хубава, млада, обичана, богата.
— Да не говорим за мене — каза тя, като поклати мрачно глава. — Ще вечеряме двамата заедно, а после ще отидем да слушаме най-приятната музика. Харесвам ли ви така!? — подзе тя, като стана и показа разкошната си рокля от бял кашмир с персийски рисунки.
— Бих желал да бъдете изцяло моя! — каза Йожен. — Вие сте очарователна!
— Ще имате тъжна придобивка — усмихна се тя горчиво. — Нищо тук не ви подсказва нещастие, а въпреки външното благополучие, аз съм в отчаяние. Страданията ми не ме оставят да спя, боя се, че ще погрознея.
— О, това е невъзможно! — каза студентът. — Но аз съм любопитен да узная какви са тези страдания, които една предана любов не би могла да премахне.
— Ах, ако ви ги доверя, ще избягате от мене! — каза тя.
— Вашата любов е още само любезност, която всички мъже проявяват; но ако ме обичахте истински, щяхте да изпаднете в ужасно отчаяние. Както виждате, трябва да мълча. За Бога — добави тя, — да говорим за друго. Елате да разгледате жилището ми.
— Не, да останем тук — каза Йожен, като седна на едно канапенце край огъня до госпожа дьо Нюсенжен и хвана уверено ръката й.
Тя не я отдръпна и дори стисна силно ръката на младежа с едно от ония поривисти движения, които издават силно вълнение.
— Слушайте — каза й Растиняк, — ако имате неприятности, трябва да ми ги доверите. Аз ще ви докажа, че ви обичам заради вас самата. Или ще продължим разговора си и ще ми кажете какви са вашите страдания, за да мога да ги разсея, та дори да се наложи да убия шест души, или пък ще си отида и няма да се върна вече.
— Добре — извика тя, обзета от някаква отчаяна мисъл, която я накара да се удари по челото, — ще ви подложа веднага на изпитание.
„Да — каза си тя, — няма друг изход!“
Тя позвъни.
— Впрегната ли е колата на господаря? — запита тя лакея си.
— Да, госпожо.
— Аз ще я взема. А той нека вземе моята кола и конете ми! Вечерята да бъде готова в седем часа.
— Хайде елате! — каза тя на Йожен, който помисли, че сънува, като се намери в купето на господин дьо Нюсенжен заедно с тази жена.