Тя закри лицето си, за да не види Йожен сълзите й; той дръпна ръцете й, за да погледа лицето й: тя бе величествена.
— Нали е ужасно да се смесват парите с чувствата? — каза тя. — Вие не ще можете да ме обичате!
Тази смесица от добри чувства, които правят жените толкова велики, и грешките, които съвременното устройство на обществото ги кара да вършат, покъртваше Йожен, който мълвеше нежни и утешителни думи и се възхищаваше от тази жена, която беше така добродушно неблагоразумна в изказването на мъката си.
— Обещайте ми, че няма да си послужите с това против мене.
— О, госпожо, не съм способен на такова нещо! — каза той.
Тя взе ръката му и я сложи на сърцето си в изблик на признателност и нежност.
— Благодарение на вас аз съм отново свободна и весела. Живях потискана от желязна ръка. Сега искам да живея скромно, да не пилея нищо. Тогава ще ме харесате, нали, приятелю? Задръжте това — каза тя, като взе само шест банкноти. — По-право дължа ви три хиляди франка, тъй като смятам, че участвах наполовина в играта.
Йожен отказваше упорито, но баронесата му каза: „Ще ви смятам за своя враг, ако не ми бъдете съучастник“ и той взе парите.
— Тия пари ще бъдат турени настрана в случай на загуба! — каза той.
— Ето от какво се боях — извика тя пребледняла. — Ако държите на мене — добави тя, — закълнете ми се, че никога вече няма да играете! Боже мой, аз да ви покваря? Бих умряла от мъка!
Пристигнаха в дома й. Противоположността между нейната нужда и това сходство замайваше студента, в чиито уши отекнаха злокобните думи на Вотрен.
— Седнете тук — каза баронесата, като влезе в стаята си и посочи едно малко канапе до камината. — Ще напиша едно много трудно писмо. Посъветвайте ме.
— Не пишете нищо — каза й Йожен, — сложете в един плик банкнотите, напишете адреса и ги пратете по камериерката си.