— Защо сте така тъжен, господин Йожен? — запита Викторина след кратко мълчание.
— Кой човек не е тъжен? — отговори Растиняк. — Ако ние, младите хора, бяхме уверени, че ни обичат много, с преданост, която да ни възнагради за жертвите, които винаги сме готови да правим, може би никога нямаше да бъдем тъжни.
Вместо отговор госпожица Тайфер му хвърли съвсем недвусмислен поглед.
— Днес, госпожице, вие смятате, че сте уверена във вашето сърце, но бихте ли могли да твърдите, че то никога няма да се измени?
По устните на клетата девойка пробягна усмивка, лъч блесна в душата й и така озари лицето й, че Йожен се изплаши, дето бе предизвикал толкова силен изблик на чувства.
— Ако утре станете богата и щастлива, ако ви падне от небето някакво голямо богатство, ще продължавате ли да обичате бедния момък, който ви се е харесал, когато сте била бедна?
Тя кимна мило с глава.
— Много нещастен момък?
И пак кимна.
— Какви глупости дрънкате вие там? — извика госпожа Воке.
— Оставете ни — отговори Йожен. — Ние се споразумяваме.
— Значи, между господин кавалера Йожен дьо Растиняк и госпожица Викторина Тайфер ще стане годеж? — каза Вотрен със своя бас, като се появи ненадейно на вратата на столовата.
— Ах, как ни изплашихте! — казаха едновременно госпожа Воке и госпожа Кутюр.
— Изборът ми не е лош — отговори Йожен, като се усмихна, макар че гласът на Вотрен му причини ужасно вълнение, каквото не бе изпитвал досега.
— Оставете настрана глупавите шеги, господа! — каза госпожа Кутюр. — Да вървим в стаята си, дете мое.
Госпожа Воке тръгна след двете пансионерки, за да спести свещта и огъня си, като прекара вечерта у тях. Йожен остана сам лице срещу лице с Вотрен.
— Знаех, че ще стигнете дотам — каза този човек с невъзмутимо хладнокръвие. — Но слушайте! И аз съм внимателен като всеки човек. Не вземайте решенията си сега, защото не сте на себе си. Имате дългове. Не искам да ви доведат при мене страстта и отчаянието, а разумът. Може би ви са необходими хиляда екю? Ето ги — искате ли?
Този демон извади от джоба си един портфейл, измъкна от него три банкноти и ги размаха пред очите на студента. Йожен се намираше в ужасно положение. Той дължеше на маркиз д’Ажуда и на конт дьо Траи сто луидора, които бе изгубил, срещу честна дума. Не можеше да им ги плати и затова не смееше да отиде да прекара вечерта у госпожа дьо Ресто, където го очакваха. Щеше да бъде една от ония скромни вечери, на които се ядат банички и се пие чай, но дето могат да се изгубят и шест хиляди франка на вист.
— Господине — каза му Йожен, като прикри с мъка едно конвулсивно трепване, — след тайната, която ми поверихте, трябва да разберете, че ми е невъзможно да ви бъда длъжник.
— Щеше да ми бъде тежко, ако говорехте по друг начин — продължи изкусителят. — Вие сте хубав, внимателен момък, горд като лъв и нежен като девойка. Ще бъдете добра плячка за дявола. Обичам такива качества у младите хора. Още две-три разсъждения в областта на висшата политика и вие ще видите света, какъвто е. Като представи няколко малки добродетелни сценки, издигнатият човек задоволява с тях всичките си прищевки всред бурните ръкопляскания на глупаците в партера. Няма да минат много дни и вие ще бъдете наш. Ах, стига да искате да станете мой ученик, аз ще ви помогна да постигнете всичко. Пожелаете ли нещо, то веднага ще се изпълни, каквото и да бъде: почести, богатство, жени. Цялата цивилизация ще се превърне за вас в амброзия! Вие ще бъдете нашето галено дете, нашият Вениамин, ние всички бихме се избили с удоволствие за вас. Всички пречки ще изчезнат от пътя ви. Ако имате някакви угризения, значи, ме смятате за злодей. Е добре, един човек, който бе толкова честен, колкото смятате, че сте и вие сега, господин дьо Тюрен, вършеше дребни сделки с какви ли не разбойници, без да смята, че се е опетнил. Вие не искате да ми дължите нищо, нали? Не се грижете за това — продължи Вотрен, като се усмихна. — Вземете тази хартия — каза той, като извади един обгербван лист — и пишете тук: „Получих сумата три хиляди и петстотин франка, които ще изплатя в срок от една година.“ Подпишете се и сложете датата. Лихвата е доста голяма, та може да успокои вашата съвест; можете да ме наричате евреин и да се смятате свободен от каквато и да е признателност. Позволявам ви дори днес да ме презирате, тъй като съм уверен, че по-късно ще ме обикнете. Ще откриете в мене такива дълбоки бездни, такива сгъстени чувства, които глупците наричат пороци; но никога няма да бъда неблагодарник и подлец. Най-сетне не съм нито пешка, нито офицер, а съм топ, момчето ми.