— Зная, зная — прекъсна го Вотрен. — Вие все още вършите детинщини. Спирате се до вратата за нищо и никакви работи.
III. Мами-и-смъртта
Два дни след това Поаре и госпожица Мишоно бяха седнали на една пейка на слънце в една усамотена алея в Ботаническата градина и разговаряха с господина, който с основание изглеждаше съмнителен на студента по медицина.
— Не виждам, госпожице — казваше господин Гондюро, — защо ще ги гризе съвестта. Негово превъзходителство господин министърът на кралската полиция…
— Аха! Негово превъзходителство господин министърът на кралската полиция…
— Да, негово превъзходителство се занимава с тази работа — каза Гондюро.
Кой би повярвал, че Поаре, стар чиновник и без съмнение човек с буржоазни добродетели, макар и без никакви идеи, ще продължи да слуша мнимия рентиер от улица „Бюфон“, когато той произнесе думата полиция, като показваше по този начин през своята маска на честен човек лицето на агент от улица „Жерюзалем“? А нямаше нищо по-естествено от това. Всеки ще разбере по-добре особената порода, от която бе Поаре в големия род на глупците след една забележка на някои наблюдатели, която не е обнародвана досега. Има една порода пернати животни, вписана в бюджета между първия градус ширина, в която влизат заплати от хиляда и двеста франка, един вид административна Гренландия, и третия градус, дето подскачат малко по-тлъстите заплати — от три до шест хиляди франка, — умерена област, дето се аклиматизират и цъфтят наградите въпреки трудностите на отглеждането. Една от най-характерните черти, която издава най-добре жалката ограниченост на тези долни създания, е неволното, един вид механическо, инстинктивно уважение към оня Да-лай-Лама във всяко министерство, когото чиновникът познава по нечетливия подпис и под името негово превъзходителство господин министъра, четири думи, които са равни на il Bondo Cani от „Багдатския халиф“ и които представляват пред очите на тази унизена паплач свещена и неоспорима власт. Както папата за католиците, така и негово превъзходителство е административно безпогрешен в очите на чиновника; блясъкът, който той излъчва, се предава на действията му, на думите му и на думите, казани от негово име; той покрива всичко с везания си мундир и узаконява делата, извършени по негова заповед; титлата му превъзходителство, която свидетелства за чистотата на неговите намерения и за светостта на волята му, служи като проводник на най-неприемливите идеи. Това, което тези нищожни хора не биха направили за своя облага, бързат да го извършат, щом се изговори думата „негово превъзходителство“. В канцелариите има безропотно подчинение като във войската: система, която задушава съвестта, унищожава човека и накрая го превръща в някаква бурмичка или гайка в правителствената машина. Затова и г. Гондюро, който сякаш познаваше хората, бърже откри в Поаре един от ония бюрократически глупци и извади налице „Deus ex machina“ — магическата дума „негово превъзходителство“ в момента, в който трябваше с откриването на батареите си да смае Поаре, когото мислеше, че е мъж на Мишоно, както мислеше, че Мишоно е жена на Поаре.
— Щом негово превъзходителство, лично негово превъзходителство господин… А! Тогава работата е съвсем друга! — каза Поаре.
— Чувате ли какво казва господинът, в мнението на когото, изглежда, имате доверие — продължи мнимият рентиер, като се обърна към госпожица Мишоно. — Е добре, сега негово превъзходителство е напълно уверен, че тъй нареченият Вотрен, който живее у госпожа Воке, е един каторжник, избягал от затвора в Тулон, дето е познат под името Мами-и-смъртта.
— А, Мами-и-смъртта — каза Поаре. — Той е много щастлив, ако е заслужил това име.
— Да — продължи полицаят, — този прякор той дължи на щастието си винаги да остава жив, дори в крайно дръзките начинания, които е предприемал. Виждате ли, този човек е опасен. Той притежава качества, които го правят необикновен. Дори и неговата присъда му е направила голяма чест в неговата среда…
— Значи, той е честен човек? — запита Поаре.
— Посвоему. Той се съгласи да поеме върху си престъплението на друг човек, една фалшификация, извършена от един много хубав младеж, когото той обичал извънредно — един италианец, голям комарджия, който след това постъпил на военна служба, където впрочем се е държал отлично.
— Но ако негово превъзходителство министърът на полицията е уверен, че господин Вотрен е Мами-и-смъртта, каква нужда има от мене? — запита госпожица Мишоно.
Наистина — каза Поаре, — ако министърът, както вие ни направихте честта да ни кажете, е уверен донякъде…