— Уверен не е съвсем на мястото; само подозира. Вие ще разберете как стои въпросът. Жак Колен, наречен Мами-и-смъртта, се ползва с пълното доверие на трите каторжни затвора, които са го избрали за свой агент и банкер. Той печели от този вид работа, за която безспорно е необходим бележит човек.
— Аха, разбирате ли каламбура, госпожице? — извика Поаре. — Господинът го нарече бележит, защото е белязан.
— Мнимият Вотрен — продължи агентът — получава пари от господа каторжниците, влага ги, пази им ги, държи ги на разположение на тези, които бягат, или на домашните им, когато им се падат по завещание, или пък на любовниците им, когато им поискат.
— На любовниците им — искате да кажете на жените им! — забеляза Поаре.
— Не, господине. Каторжникът има обикновено само незаконни жени, които ние наричаме любовници.
— Но всички ли живеят с такива любовници?
— Разбира се.
— Виж, това са ужаси, които негово превъзходителство не би трябвало да търпи — каза Поаре. — Понеже вие имате честта да се виждате с негово превъзходителство, вие, който, изглежда, имате човеколюбиви идеи, на вас се пада да го осветлите върху безнравственото поведение на тези хора, които дават много лош пример на останалото общество.
— Но, господине, правителството не ги праща там, за да бъдат образец на всички добродетели.
— Това е вярно. Обаче позволете ми, господине…
— Ах, миличък, оставете господина да говори — прекъсна го госпожица Мишоно.
Разбирате ли, госпожице? — продължи Гондюро. — Правителството може да има голяма полза, ако тури ръка върху една такава незаконна каса, която, казват, ще съдържа доста голяма сума. Мами-и-смъртта прибира големи суми, като укрива не само парите на приятелите си, но и на Дружеството на десетте хиляди…
— Десет хиляди крадци? — извика Поаре ужасен.
— Не, Дружеството на десетте хиляди е сдружение на опитните крадци, които работят само на едро и не се намесват в кражба, от която няма да извадят поне десет хиляди франка. Това дружество се състои от цвета на ония наши хора, които отиват направо в углавния съд. Те познават наказателните закони и никога не се излагат на опасността да бъдат осъдени на смърт, когато ги пипнат. Колен е техен доверен човек, техен съветник. Благодарение на грамадните си средства този човек сполучи да си създаде своя собствена полиция и много широки познанства, които е обвил в непроницаема тайна. Макар че от една година сме го обкръжили с шпиони, още не можем да вникнем в работите му. И касата, и способностите му служат за поддържане на порока, за събиране пари за престъпления и държат на крак цяла група престъпници, които водят вечна борба с обществото. Да се улови Мами-и-смъртта и да се тури ръка на банката му, значи да се унищожи злото от корен. Ето защо това начинание е от държавно значение, въпрос е на висша политика и може да обсипе с почести онези, които съдействат за успеха му. Вие лично, господине, бихте могли да станете отново административен чиновник, да станете секретар на някой полицейски комисар, служба, която няма да пречи да си получавате пенсията за прослужено време.
— Обаче защо Мами-и-смъртта не избяга с касичката си? — запита госпожица Мишоно.
— О — каза агентът, — където и да отиде, навсякъде ще го последва човек, натоварен да го убие, ако ограби каторжниците. Освен това да се отвлече една каса, не е така лесно, както да се отвлече госпожица от добро семейство. И най-сетне Колен е решителен човек, който не е способен да извърши такова нещо — смята, че би се опозорил.
— Имате право, господине — каза Поаре, — ще бъде напълно опозорен.
— Не мога да разбера от всичко това, защо не дойдете чисто и просто да го арестувате? — забеляза госпожица Мишоно.
— Ще ви отговоря, госпожице… Но не позволявайте вашият кавалер да ме прекъсва, защото в такъв случай няма да свърша никога — пошепна й той на ухото. — Този старец трябва да е много богат, за да го слушат. Щом дойде в Париж Мами-и-смъртта намъкна кожата на честен човек, стана добър парижки гражданин, настани се в скромен пансион; той е хитър, знаете ли, никога не могат да го изненадат. И тъй, господин Вотрен сега е почтен човек, който върши значителни сделки.
— Разбира се — каза Поаре на себе си.
— Ако се излъжем и уловим някой истински Вотрен, министърът ще опълчи срещу себе си всички парижки търговци, а също и общественото мнение. Положението на господин полицейския префект виси на косъм, той има врагове. Ако стане грешка, тези, които искат да заемат службата му, ще се възползват от виковете и крясъците на либералите, за да го изгонят. Тук трябва да се действа като с делото на Коняр, мнимия конт дьо Сент Елен; ако беше се оказал истински конт дьо Сент Елен, работата ни беше спукана. Ето защо трябва да се проверява.