Тази сутрин госпожа дьо Нюсенжен бе довела Йожен до пълно отчаяние. Душевно той се бе предал напълно на Вотрен, без да се помъчи да вникне нито в причините на приятелството, което проявяваше към него този необикновен човек, нито в последиците на това приятелство. Трябваше да стане някакво чудо, за да се измъкне от пропастта, в която бе попаднал от един час, като разменяше с госпожица Тайфер най-нежни обещания. На Викторина се струваше, че чува гласа на някакъв ангел, небето се отваряше за нея; пансионът „Воке“ добиваше приказни краски, каквито декораторите придават на театралните дворци. Тя обичаше, обичаха я! Така поне вярваше! И коя жена като нея нямаше да вярва, като гледаше Растиняк, като го слушаше цял един час, откраднат от всички аргусовци на тази къща? Като се бореше със съвестта си, като знаеше, че постъпва лошо и съзнателно постъпваше лошо, като си казваше, че ще изкупи този простим грях с щастието на една жена, той бе станал още по-хубав в своето отчаяние и блестеше с всичките огньове на ада, в който гореше сърцето му. За негово щастие чудото стана: Вотрен влезе и прочете в душата на двамата млади, които бе съединил със силата на своя адски ум, но чиято радост ненадейно той смути, като запя насмешливо с дебелия си глас:
Викторина избяга, като отнесе със себе си толкова щастие, колкото нещастия беше преживяла дотогава. Бедната девойка! Едно стискане на ръката, леко докосване на къдриците на Растиняк до страната й, една дума, пошепната толкова близо до ухото й, че тя да усети горещината на устните на студента, треперещата ръка върху талията й, една бегла целувка по шията — всичко това бяха за нея залози на любовта, които съседството с дебелата Силвия, която можеше да влезе ненадейно в тази лъчезарна столова, правеше по-пламенни, по-живи, по-привлекателни, отколкото и най-прелестните примери за преданост, разказани в най-известните ни повести. Тези дребни уверения, според един хубав израз на прадедите ни, изглежда, че са престъпления за една благочестива девойка, която се изповядва всеки две седмици. За този час тя разпиля повече душевни съкровища, отколкото би дала по-сетне, когато стане щастлива и богата, като се отдаде изцяло.
— Работата се свърши — каза Вотрен на Йожен. — Нашите контета се скараха. Всичко стана, както му е редът. Спорът започна заради убежденията. Нашият гълъб оскърби моя сокол. Утре ще се срещнат в крепостта Клинянкур. В осем часа и половина, когато спокойно ще си топи намазания с масло хляб в кафето си, госпожица Тайфер ще наследи любовта и богатството на баща си. Не е ли смешно всичко това? Малкият Тайфер владее отлично шпагата и е самонадеян като асо коз. Но пак ще пуснат кръв с един удар, който е мое изобретение — особен начин да му се повдигне шпагата и да се мушне в челото. Ще ви покажа това изкуство, защото е страшно полезно да го знае човек.
Растиняк слушаше тъпо и не можеше да отговори нищо. В това време дойдоха дядо Горио, Бианшон и още неколцина пансионери.
— Ето такъв ви исках — каза му Вотрен. — Вие знаете как во правите. Добре, орленцето ми! Вие ще управлявате хора та; вие сте силен, смел и решителен, аз ви уважавам.
Той искаше да му вземе ръката, но Растиняк си я дръпна и падна пребледнял на един стол. Струваше му се, че вижда пред себе си локва кръв.
— Аха, вие още имате няколко пеленки добродетел — каза тихо Вотрен. — Татко Долибан има три милиона, аз зная състоянието му. Зестрата ще ви направи чист като венчалното було и в собствените ви очи.
Растиняк не се двоуми повече. Той реши да предупреди вечерта господа Тайфер, баща и син. В това време, когато Вотрен го остави, дядо Горио пошепна на ухото му:
— Вие сте тъжен, мое дете, елате, аз ще ви развеселя.
И старият производител на фиде запали навитата си свещ от една лампа. Йожен тръгна след него, горящ от любопитство.
— Да отидем във вашата стая — каза старецът, който бе поискал от Силвия ключа за стаята на студента. — Тази сутрин вие си помислихте, че тя не ви обича, нали? — започна той. — Тя бе принудена да ви върне, а вие сте си отишъл сърдит и отчаян. Хапльовщина! Тя очакваше мене. Разбирате ли? Трябваше да отидем да довършим уредбата на едно прекрасно жилище, в което ще отидете да живеете най-много след три дни. Не ме издавайте. Тя искаше да ви изненада, обаче аз не държа да крия повече тайната. Вие ще живеете на улица „Артоа“, на две крачки от улица „Сен Лазар“. Там ще бъдете като принц. Обзаведохме ви като млада невеста. За един месец свършихме много работа, без да ви споменем нищо. Моят адвокат насрочи делото, дъщеря ми ще има своите тридесет и шест хиляди франка годишна рента, лихвата от зестрата си, а аз ще изискам нейните осемстотин хиляди франка да бъдат вложени в доходни недвижими имоти.