Щастлив, че има предлог да се измъкне от този ужасен вертеп, Растиняк излезе тичешком.
— Кристоф, тичай у аптекаря и му поискай някакво лекарство против удар.
Кристоф излезе.
— А вие, дядо Горио, ни помогнете да го пренесем горе, в стаята му.
Вдигнаха Вотрен, изкачиха го по стълбите и го сложиха на леглото му.
Аз не мога да ви бъда полезен с нищо! — каза дядо Горио. — Ще отида да видя дъщеря си.
— Стар егоист! — извика госпожа Воке. — Върви, пожелавам ти да пукнеш като куче!
— Идете и вижте дали нямате малко етер — каза госпожица Мишоно на госпожа Воке. Тя беше съблякла вече Вотрен с помощта на Поаре.
Госпожа Воке слезе в стаята си и остави госпожица Мишоно господарка на бойното поле.
— Хайде, съблечете му ризата и бърже го обърнете. Свършете поне това, за да не гледам голотата му — каза тя на Поаре. — Какво стоите като пън?
Вотрен бе обърнат, госпожица Мишоно плесна силно болния по рамото и двете злокобни букви веднага се откроиха в бяло всред зачервеното място.
— Е, спечелихте много лесно възнаграждението си от три хиляди франка — извика Поаре, като държеше Вотрен изправен, докато госпожица Мишоно му обличаше ризата. — Ух, много е тежък! — каза той, като го полагаше да легне.
— Мълчете! Дали няма някоя каса? — каза живо старата мома, чиито очи сякаш пробиваха стените, така алчно разглеждаше и най-дребната покъщнина в стаята. — Да можехме да отворим под някакъв предлог това писалище! — продължи тя.
— Може би това ще бъде лошо — отговори Поаре.
— Не — каза тя. — Крадените пари са крадени от разни лица и не са на никого. Обаче нямаме време. Чувам, че Воке се връща.
— Ето етер! — каза госпожа Воке. — Днес наистина е ден на произшествия. Господи, този човек не може да е болен, бял е като пиле.
— Като пиле ли? — запита Поаре.
— Сърцето му бие правилно — каза вдовицата, като сложи ръка на сърцето му.
— Правилно ли? — повтори Поаре зачудено.
— Много добре.
— Така ли? — запита Поаре.
— Ей Богу, също като че ли спи. Силвия отиде за лекар. Погледнете, госпожице Мишоно, той вдишва етер. Та това е обикновен гърч. Пулсът му е правилен. Силен е като, турчин. Вижте, госпожице какви косми има по гърдите си, този човек ще живее сто години! И перуката му се държи здраво. Я виж, тя била залепена! Той има изкуствена коса, защото е червен. Казват, че червените хора били или много добри, или много зли! Той навярно е добър, а?
— Добър за обесване! — каза Поаре.
— Искате да кажете на врата на някоя хубава жена! — извика живо госпожица Мишоно. — Я си вървете, господин Поаре. Наша работа е да ви гледаме, когато сте болни. Вие можете да се разходите, за това ви и бива — добави тя. — Аз и госпожа Воке ще бдим над този мил господин Вотрен.
Поаре излезе тихо и безропотно като куче, ритнато от господаря си.
Растиняк излезе да походи, да подиша чист въздух — той се задушаваше. Решил бе да попречи на това престъпление, извършено в определен час. Какво се беше случило? Какво трябваше да направи? Трепереше при мисълта, че е съучастник. Хладнокръвието на Вотрен го ужасяваше още повече.
„Ами ако Вотрен умре, без да каже нищо?“ — помисли си Растиняк.
Той вървеше из алеите на Люксембургската градина, сякаш го гонеше глутница кучета и му се струваше, че чува лая им.
— Слушай! — извика му Бианшон. — Прочете ли „Пилот“?
„Пилот“ бе радикален вестник под редакцията на господин Тисо, който пускаше за провинцията няколко часа след сутрешните вестници едно издание, в което се поместваха дневните новини, които стигаха в провинцията двадесет и четири часа преди другите вестници.
— В него има много интересна история — каза практикантът от болницата „Кошен“. — Синът на Тайфер се дуелирал с конт Франкесини от старата гвардия, който забил шпагата си два пръста в челото му! Ето че малката Викторина стана една от най-богатите моми за женене в Париж. Ех! Да можеше човек да предвиди това! Какъв комар е смъртта! Вярно ли е, че Викторина те е гледала особено благосклонно?
— Мълчи, Бианшон. Никога няма да се оженя за нея! Аз обичам една прекрасна жена, тя ме обича и…
— Казваш това, сякаш се мъчиш с всички сили да не й измениш. Покажи ми поне една жена, която заслужава да се пожертва за нея богатството на господин Тайфер.
— Всички демони ли ме преследват!
— Какво ти е? Да не си полудял? Дай си ръката да ти проверя пулса — каза Бианшон. — — — Имаш треска.
— Върви у мама Воке — каза Йожен, — оня злодей Вотрен падна преди малко като труп.