— Днес не си особено учтив — каза той на началника на тайната полиция.
И протегна ръцете си към полицаите, като им кимна да се приближат.
— Господа полицаи, сложете ми белезниците. Нека всички тук бъдат свидетели, че не се противя.
Шепот на възхищение, предизвикан от бързината, с която лавата и огънят излязоха и се върнаха отново в този човешки вулкан, се разнесе в столовата.
— Пресякох те, господин крадецо, с взлом — продължи каторжникът, като погледна известния началник на тайната полиция.
— Хайде, събличай се! — му каза презрително човекът от уличката „Сент Ан“.
— Защо? — попита Колен. — Тук има жени. Аз не отказвам нищо — предавам се!
Той помълча и изгледа събранието като оратор, който ще съобщи поразителни неща.
— Пишете, дядо Лапашел — каза той, като се обърна към едно старче с бяла коса, което бе седнало на края на масата и бе извадило от една папка протокола за арестуването. — Признавам, че съм Жан Колен, наречен Мами-и-смъртта, осъден на двадесет години затвор; току-що доказах, че не съм откраднал прякора си. Само да бях вдигнал ръката си — обърна се той към пансионерите — и тези трима шпиони щяха да излеят всичкия ми петмез по къщата на мама Воке. Тези юначаги обичат да поставят капани!
На госпожа Воке й стана лошо, като чу тези думи.
— Господи! Просто да се поболее човек; и аз ходих вчера с него в театър „Гете“ — каза тя на Силвия.
— Повече философия, — мамо — продължи Колен. — Нещастие ли е, че вчера дойдохте в ложата ми в театър „Гете“? — извика той. — Вие по-добра ли сте от нас? Позорът върху плещите ни е по-малък, отколкото в сърцето ви, гнили членове на прогнило общество, най-добрият от вас не би могъл да се сравни с мене.
Очите му се спряха върху Растиняк и той му се усмихна мило — пълна противоположност на грубия израз на лицето му.
— Нашето малко условие, ангеле мой, си остава в сила, разбира се, ако приемете! Нали разбирате?
И запя:
— Не се безпокойте — продължи той, — аз умея да вземам своето. Много се страхуват от мене, за да се решат да ме оберат.
Каторгите със своите нрави не езика си, с внезапните преходи от шеговитото към ужасното, със страшното си величие, с непринудеността и низостта си бяха представени изведнъж от тези думи и от този човек, който не беше вече човек, а представител на цяла изродена нация, на едно диво и логично, гъвкаво и сурово племе. За миг Колен се превърна в адски поет, в който се обрисуваха всички човешки чувства без едно — чувството на разкаянието. Погледът му приличаше на погледа на съгрешилия архангел, който продължава да иска война. Растиняк наведе очи и прие това престъпно роднинство като изкупление за лошите си мисли.
— Кой ме предаде? — попита Колен, като обгърна със страшния си поглед всички, които бяха в стаята.
Като го спря върху госпожица Мишоно, той и каза:
— Ти, стара сврако! Ти причини у мен лъжливия удар, шпионке!… Ако кажа само две думи, ще ти отрежат главата още тази седмица. Прощавам ти, аз съм християнин. Пък и ти не си ме предала. Но кой? А-ха! Вие претърсвате горе — извика той, като чу полицаите да отварят шкафовете и да изнасят част от вещите м у. — Птиците отлетяха от гнездата си още вчера. И вие няма да научите нищо. Търговските ми книги са тук — каза той, като се удари по челото. — Сега зная кой ме е предал. Не може да бъде друг освен оня негодник Копринения конец. Не е ли така, чичо арестувачо? — каза той на началника на полицията. — Това съвпада напълно с времето, когато нашите банкноти трябваше да бъдат горе. Обаче, мои копойчета, там вече няма нищо. Що се отнася до Копринения конец, той ще бъде очистен най-много след две седмици, па макар и да го пазите с цялата си жандармерия. Какво дадохте на Мишонет? — попита той полицаите. — Около хиляда екю ли! Аз струвам повече, прогнила Нинон, Помпадур в дрипи, Венера от Пер Лашез. Ако ме беше предупредила, щях да ти дам шест хиляди франка. А! Ти не предполагаше това, дърта продавачко на човешко месо, иначе щеше да пред почетеш мене. Да, щях да ги дам, за да избегна едно пътуване, което ми е неприятно и от което губя пари — добави той, докато му слагаха белезниците. — Тия хора ще си правят удоволствието да ме разкарват дълго време, за да ме уморят. Ако ме пратеха веднага в галерите, щях да се върна скоро да продължа работата си при всичките зяпльовци от златарските магазини. Всички биха си дали и душата, за да помогнат на своя генерал, на добрия Мами-и-смъртта, да избяга. Има ли между вас някой като мен, с повече от десет хиляди братя, готови да направят всичко за него? — запита той гордо. — Тук има нещо добро — каза той, като се потупа по сърцето, — никого и никога не съм предал! Погледни, сврако, виж ги — каза той на старата мома, — мене те гледат с ужас, а ти, ти им вдъхваш отвращение… Приеми си наградата.