Йожен се намери в едно прекрасно ергенско жилище, състоящо се от преддверие, малък салон, спалня и кабинет, който гледаше към някаква градина. В малкия салон, чиято обстановка и украса можеха да се сравнят с всичко най-хубаво и най-изящно от този вид, той видя под светлината на свещите Делфина, която стана от едно кресло край огъня, остави гергефа си на камината и каза с глас, изпълнен с нежност:
— Нима трябваше да пращам да ви търсят, господине, който не разбирате нищо.
Тереза излезе. Студентът прегърна Делфина, притисна я до гърдите си и заплака от радост. Рязката противоположност между това, което виждаше и което бе видял преди малко, през един ден, в който толкова много вълнения бяха сломили сърцето и ума му, предизвика у Растиняк припадък от нервна чувствителност.
— Аз знаех много добре, че те обича! — пошепна съвсем тихичко дядо Горио на дъщеря си, докато Йожен седеше на креслото отпаднал, без да може да продума нито дума, без да може да си даде сметка как е станало последното чудо.
— Хайде, елате да видите още нещо — каза госпожа дьо Нюсенжен, като го улови за ръката и го заведе в една стая, на която килимите, мебелите и най-малките подробности му напомняха в по-малки размери стаята на Делфина.
— Липсва само легло — каза Растиняк.
— Да, господине — каза тя, като се изчерви и стисна ръката м у.
Йожен я погледна и макар че беше още много млад, разбра колко истинска свенливост има в сърцето на една жена, която обича.
— Вие сте един от тия мъже, които човек трябва да обожава винаги — пошепна му тя на ухото. — Да, осмелявам се да ви кажа това, защото се разбираме много добре: колкото по-силна и искрена е любовта, толкова по-заблудена и тайнствена трябва да е тя. Нека не казваме тайната си на никого.
— О, мене не ме смятайте за някого! — измърмори дядо Горио.
— Вие знаете много добре, че вие и ние сме едно и също.
— А-ха! Тъкмо това исках. Няма да ми обръщате внимание, нали? Ще идвам, ще си отивам като добър дух, който се намира навсякъде и за който знаят, че е тук, без да го виждат. Е добре, Делфинет, Нинет, Дедел! Нямах ли право, като ти казвах: „Има едно хубаво жилище на улица «Артоа», да го обзаведем за него!“ Ти не искаше. А! Ето че аз създадох радостта ти, както създадох и тебе. За да бъдат щастливи, бащите трябва винаги да дават. Непрекъснатото даване прави човека баща.
— Какво казахте? — запита Йожен.
— Да, тя не искаше, страхуваше се да не почнат да се говорят глупости, сякаш светът струва колкото щастието. Обаче всички жени копнеят да направят това, което тя направи…
Дядо Горио си говореше сам; госпожа дьо Нюсенжен бе завела Растиняк в кабинета, отдето се чу целувка, колкото и лека да беше тя. И тази стая, както и цялото жилище, бе наредена с вкус, на който не липсваше нищо.
— Правилно ли са отгатнати желанията ви? — каза тя, като се върна в салона, за да седне на масата.
— Да — каза той, — много правилно. Но уви! Аз чувствам толкова много този съвършен разкош, тези прекрасни сбъднати мечти, цялата поезия на младия и изящен живот, че ги заслужавам; но не мога да ги приема от вас, понеже съм още много беден, за да…
— Ах, вие вече ми противоречите — каза тя с шеговито властен тон, като направи същевременно една от ония хубави гримаси, които правят жените, когато искат да се надсмеят над някое угризение, за да го разсеят по-лесно.
Този ден Йожен много сериозно беше мислил и арестуването на Вотрен, като му посочи дълбочината на пропастта, в която без малко щеше да се търколи, дойде тъкмо навреме, за да подкрепи благородните му чувства и неговата изтънченост, затова той не можеше да отстъпи пред това изкушение от благородните си убеждения. Обзе го дълбока тъга.
— Как! Вие отказвате? — извика госпожа дьо Нюсенжен.
— Знаете ли какво значи един такъв отказ? Вие се съмнявате в бъдещето, не смеете да се свържете с мене. Страхувате се, че ще изневерите на любовта ми… Щом вие ме обичате и щом аз… ви обичам, защо отбягвате такива дребни задължения? Ако знаехте с какво удоволствие се залових с нареждането на това ергенско жилище, нямаше да се двоумите и щяхте да ми поискате прошка. Имах ваши пари, употребих ги добре, и толкова. Вие мислите, че сте голям, а сте малък. Вие искате много повече… (Ах — възкликна тя, като долови страстния поглед на Йожен.) и правите въпрос от нищо и никакви работи. Щом не ме обичате, о, тогава не приемайте. Съдбата ми зависи от една само дума. Говорете. Но, татко, убедете го — добави тя, като се обърна към баща си, след като помълча малко. — Да не мисли, че аз съм по-безчувствена от него по въпроса за нашата чест!?