— Няма да спасим нещастния дядо Горио! — каза Бианшон, когато Растиняк влезе в стаята на съседа си.
— Приятелю — каза Йожен, като видя, че старецът спи, — следвай скромната цел, в която ограничаваш желанията си. Аз съм в ада и трябва да остана там. Вярвай всичко лошо, каквото ти говорят за висшето общество! Няма го Ювенал, за да обрисува ужаса, покрит със злато и скъпоценни камъни.
На другия ден към два часа следобед Бианшон, който трябваше да излезе, събуди Растиняк и го помоли да пази дядо Горио, чието състояние много се беше влошило сутринта.
Старецът няма да живее и два дни, а може би и шест часа — каза студентът по медицина — и все пак ние не бива да преставаме да се борим с болестта му. Ще трябва да проведем скъпо лечение. Ние ще бъдем болногледачите му. Но аз нямам нито су. Обърнах джобовете му, претърсих шкафовете и накрая — нищо. Като се свести по едно време, попитах го дали няма нещо, а той ми каза, че, няма нито сантим. Ти имаш ли?
— Остават ми двадесет франка! — отговори Растиняк. — Но ще отида да играя, ще спечеля.
— А ако изгубиш?
— Ще искам пари от зетьовете, от дъщерите му.
— Ами ако не ти дадат? — продължи Бианшон. — Впрочем сега най-бързата работа не е да се намерят пари; трябва да сложим на стареца горещ синап от стъпалата досред бедрата. Ако вика, значи, има надежда. Знаеш ли как се слага синап? Всъщност и Кристоф ще ти помогне. Аз ще се отбия у аптекаря, за да му кажа, че отговарям за всички лекарства, които ще вземем от него. Жалко, че клетият човек не може да се пренесе в нашата болница, там щеше да е по-добре. Хайде ела да те наглася и не се отделяй от него, докато се върна.
Двамата младежи влязоха в стаята, в която лежеше старецът, Йожен се уплаши от промененото му лице, което бе сгърчено, бледо и съвсем съсухрено.
— Е, татко — каза той, като се наведе над леглото. Горио вдигна към Йожен помътения си поглед и внимателно го изгледа, без да го познае. Студентът не можа да понесе тази гледка и очите му се напълниха със сълзи.
Бианшон, няма ли нужда от завеси на прозорците?
— Не, околната среда вече не му влияе. Много хубаво щеше да бъде, ако чувстваше топло или студено. Но огън ни трябва, за да му варим билки и да приготвим някои и други неща. Ще ти изпратя малко трески, които ще ни свършат работа, докато купим дърва. Вчера и нощес изгорих всичките ти дърва и торфа на нещастния старец. Беше влажно. От стените капеше вода. Едва можах да изсуша стаята, Кристоф я помете. Беше същински обор. Опуших с хвойна, много миришеше.
— Боже мой — възкликна Растиняк, — а дъщерите му!
— Слушай, ако иска да пие, ще му дадеш от това — каза медикът, като посочи на Растиняк голяма бяла кана, — Ако почне да се оплаква и ако коремът му е горещ и твърд, ще повикаш Кристоф да ти помогне и ще му направиш… знаеш какво. Ако случайно изпадне в силна възбуда, ако почне да говори много, с една дума, и при най-малката проява на лудост, остави го. Няма да бъде лош признак. Но изпрати Кристоф в болницата „Кошен“. Нашият лекар, другарят ми или аз ще дойдем да му направим каутеризация. Тази сутрин, докато ти спеше, имахме голям консулт с един асистент на доктор Гал, с главния лекар на „Отел Д’ьо“ и с нашия главен лекар. Тези господа откриха интересни признаци и ние ще следим развитието на болестта, за да си обясним някои доста важни научни въпроси. Един от тези господа твърди, че ако налягането на серума е по-силно върху един орган, отколкото върху друг, могат да се получат особени явления. И тъй, слушай го внимателно, ако заговори, за да установим около какви понятия ще се въртят разговорите му — дали ще отразяват спомени, мисли за бъдещето или разсъждения за настоящето, материални неща ли ще засегнат, или пък чувства, сметки ли прави, или се връща към миналото, с други думи, бъди в състояние да ни уведомиш точно. Възможно е кръвоизливът да настъпи изведнъж и тогава ще умре малоумен, какъвто е сега. В тия болести всичко се развива така странно! Ако ударът се получи тук — каза Бианшон, като посочи тила на болния, — има примери на странни случаи: мозъкът възстановява част от дейността си и смъртта настъпва по-бавно. Кръвта може да не стигне до мозъка, а да тръгне по други пътища, които ще установи само аутопсията. В болницата на неизлечимите има един малоумен старец, у когото кръвоизливът е тръгнал по гръбначния стълб; той страда ужасно, но живее.
— Добре ли се забавляваха? — попита дядо Горио, който позна Йожен.
— О, той мисли само за дъщерите си — каза Бианшон. — Снощи ми каза поне сто пъти: „Те танцуват! Тя е с роклята си.“ Наричаше ги по имена. Разплакваше ме, дявол да го вземе, с вайканията си: „Делфина, моя малка Делфина! Нази!“ Честна дума — каза студентът по медицина, — сълзите ми капеха от очите.