— Обикновено е за тяхно добро — подхвърли Професорът по неопределени изследвания.
— Това е баня — подчерта търпеливо Архиканцлерът. — А всички се държите, сякаш влизам в стая за изтезания.
— Баня, проектирана от Скапания тъпанар Джонсън! — възкликна Деканът. — Предишният Архиканцлер я използва само веднъж и веднага заповяда да я заковат. Муструм, моля те да размислиш! Ще си имаш работа с творение на самия Джонсън!
Последва неловка пауза, защото дори на Ридкъли му се наложи да призове на помощ волята, за да прогони страха от мислите си.
Намерилият вечен покой (за което всички се надяваха) Бергхолт Стътли Джонсън беше всепризнат като най-окаяния изобретател в света, и то в особен смисъл, отнасящ се по-скоро за жертвите на неговия талант. Обикновените лоши изобретатели правят неща, които никога не проработват. Джонсън не беше от тези дребни риби. Всеки кретен ще ти сглоби набързо джаджа, която остава безопасно инертна, колкото и да натискаш копчетата. Скапания тъпанар презираше такива аматьори. Всичко направено от него действаше, само не и по начина, обяснен подробно в указанието за употреба. Ако някой например би поискал да се снабди с малка ракета „земя-въздух“, би трябвало да поръча на Джонсън декоративен градински фонтан. Неочакваните резултати никога не успяваха да обезсърчат изобретателя. Музика, градини, архитектура… Обсегът на хищната му дарба сякаш не признаваше граници.
Все пак беше лека изненада откритието, че той се е посветил и на проектирането на бани. Но пък всички знаеха, че е изградил няколко грамадни органа, а по същество те не се отличаваха много — пак сложна система тръбопроводи, нали?
— Знаете ли, отдавна си мисля, че господин Джонсън е оплюван незаслужено — промълви накрая Ридкъли. — Не всичко създадено от него е лошо — добави той стоически, стиснал в ръка гъбата за баня. — Вижте колко безотказно работи онова устройство за белене на картофи в кухните.
— А, говориш за нещото, на чиято бронзова табела е гравирано: „Усъвършенстван автомат за маникюр“?
— Слушайте, хора, това е всичко на всичко вода! — озъби се Архиканцлерът. — Дори Джонсън не би измислил как да направи щуротия от нея! Хайде, Модо, отвори крановете!
Другите побързаха да отстъпят в коридора, щом градинарят завъртя две изящно украсени бронзови колела.
— Писна ми да си подаваме сапунчето! — кресна Ридкъли, за да надвика рева на водата, втурнала се по потайните си пътища. — В хигиената е разковничето!
— Само не мрънкай после, че не сме те предупредили — тросна се Деканът и затвори вратата.
— Ъ-ъ, сър, още не съм проследил накъде водят някои от тръбите — престраши се Модо.
— Ще открием, не се притеснявай — жизнерадостно го увери Архиканцлерът.
Свали магьосническата си шапка и нахлупи шапчица за баня по негов проект. И тя беше островърха. Взе от един рафт жълто гумено пате.
— Заеми се с помпите, Модо.
— Слушам, сър!
Джуджето дръпна един лост. Тръбите сякаш заекнаха, от няколко муфи изскочиха струйки пара.
Ридкъли още веднъж огледа с удоволствие банята. Бе попаднал наистинско съкровище. Онези дръвници да се заяждат колкото си щат, но Джонсън все нещо трябваше да е налучкал, макар и неволно. Цялото просторно помещение беше облицовано с теракота в бяло, синьо и зелено. А по средата под оплетената си корона от тръби беше Патентованият хигиенизатор на Джонсън тип „Тайфун“ с автоматична поставка за сапун — санитарна поема в махагон, розово дърво и излъскана мед.
Ридкъли затвори вратата с матови стъкла.
Изобретателят на това хигиенно чудо бе решил да превърне обикновеното отбиване под душа в напълно поддаващо се на контрол преживяване. На едната стена имаше великолепен комплект бронзови кранчета във формата на русалки, раковини и — незнайно защо — нарове. Имаше отделни регулатори за солена, варовита и мека вода, също и огромни колела за постигане на желаната температура. Архиканцлерът за кой ли път съсредоточено прочете надписите.
Накрая застана насред банята, погледна превъзходно орнаментираните плочки и изпя:
— Ми, ми, ми!
Гласът му се върна към ушите още по-звучен.
— Ах, какво прекрасно ехо! — зарадва се Ридкъли, един от най-запалените баритони в баня.
Наведе се към разговорната тръба, предназначена операторът да получава указания по време на процеса.
— Пълно налягане в цистерните, Модо!
— Слушам, сър!
Архиканцлерът завъртя кранчето с надпис „Пулверизатор“ и пъргаво се долепи до стената. Все пак не си позволяваше да забрави, че изобретенията на Джонсън бяха не просто смахнати, а се намираха в областта отвъд хоризонта на здравия разум.