Сюзън откри лицето си.
— Господин Ридкъли, имам нужда от помощта ви.
— Вие да не сте… внучката на Смърт? — спомни си Архиканцлерът. — Не сме ли се срещали преди по повод…
— Да — въздъхна момичето.
— Навлизате в семейния бизнес, а?
Той кимна към тялото, провесено на рамото й.
— Казах, че имам нужда от помощта ви. Искам да го събудите.
— Тоест да измислим магическо чудо ли? — осведоми се по-отдалеч Старшият наставник.
— Не е мъртъв, а се е унесъл.
— Така утешават дечицата — трепна гласът на Старшия наставник.
Настроеният по-прагматично Ридкъли побутна главата на О, бога и чу тежък стон.
— Този май празнува отдавна.
— Това е Богът на махмурлука — обясни Сюзън. — По-точно О, боже на махмурлука.
— Не го почитам — вдигна рамене Архиканцлерът; — защото никога не съм бил махмурлия. Мога да се наливам цяла нощ, а на сутринта съм свеж като репичка.
Очите на О, бога се отвориха мудно. Внезапно скочи към Ридкъли и започна да го налага с юмруци.
— Долен мръсник! Мразя те, мразя те, мразя те!…
Клепачите му пак се спуснаха и той се свлече на пода.
— Това пък що за представление беше? — учуди се Ридкъли.
— Ами нервна реакция — дипломатично отвърна Сюзън. — Слушайте, тази нощ става нещо крайно неприятно. Надявам се, че той може да ми каже подробности. Но първо трябва да му наместим ума в главата.
— И с тази цел го доведохте при нас?! — прихна Архиканцлерът.
— ХО. ХО. ХО. ДА, ДЕТЕНЦЕ, ПРАВО СИ. ТО НАИСТИНА ГО НАПРАВИ. ТОЧНО ТАКА, НАЦАПА СТАРАТЕЛНО ПОЧИСТЕНИЯ ПОД. ЧЕСТО ГО ПРАВЯТ, ДА ЗНАЕШ. ЕДНО ОТ СВОЙСТВАТА НА ИСТИНСКИТЕ ПРАСЕТА. ЗАПОВЯДАЙ. ВЕСЕЛА ПРАСОКОЛЕДА. И БЪДИ ДОБРО. АЗ ЗНАМ ВСИЧКО, КОЕТО ПРАВИШ. ХО. ХО. ХО.
— Е, и в този едва започнал живот внесохте вълшебство — поклати глава Албърт, докато родителите забързано отвеждаха поредното хлапе.
— НАЙ-МНОГО МИ ДОПАДА ИЗРАЖЕНИЕТО НА ТЕХНИТЕ МАЛКИ МИЛИ ЛИЧИЦА.
— Тоест ужаса и страхопочитанието? И че не знаят да се смеят ли, да плачат ли или да намокрят гащите?
— ИМЕННО. НА ТОВА МУ КАЗВАМ АЗ ИСКРЕНА ВЯРА.
Отнесоха О, боже на махмурлука в Голямата зала и го проснаха по гръб на една скамейка. Старшите магьосници се събраха загрижено около него — винаги бяха готови да помогнат на по-несполучилите от тях да си останат в това състояние.
— Знам аз какво е най-добро за махмурлук — весело подхвана Декана.
Загледаха го с очакване.
— Да се натряскаш предната вечер! — добави той тържествуващо, но след малко наруши още веднъж единодушното мълчание: — Това беше остроумна шега, ако не сте наясно.
— Извънредно смешно — изсумтя Ридкъли и пак се вторачи замислено в О, бога. — Казват, че суровите яйца помагат… Също и пресен сок от портокали.
— Клачианско кафе — твърдо се намеси Лекторът по съвременни руни.
— Но това приятелче страда не просто от махмурлук, ами от вселенската му разновидност — напомни Архиканцлерът.
— Опитвал съм всичко това — смънка О, богът — Само ме кара да беснея, че не мога да се затрия. И повръщам още повече.
— Да смесим горчица и хрян — предложи Професорът по неопределени изследвания. — За предпочитане в сметана. И с малко цаца.
— Кисело мляко — изрече унесено Ковчежникът.
Ридкъли се сепна изненадано.
— Хей, това беше приказка почти на място! Добре се справяш. Но на твое място бих спрял дотук. Хм… Разбира се, има и по-силни средства. Чичо ми предпочиташе сос „Ау-ау“. Накрая взе, че излочи цяло шишенце, за да се отърве от особено тежък махмурлук, и нямаше съмнение, че постигна успех. Изглеждаше толкова спокоен и благ в ковчега…
— Върбова кора — сподели Ковчежникът поредното си прозрение.
— Чудесна идея — потвърди Лекторът по съвременни руни. — Действа обезболяващо.
— Ковчежнико, ти май не си на себе си — намръщи се Архиканцлерът. — Говориш едва ли не смислено.
О, богът на махмурлука пооткрехна слепналите си клепачи.
— Всички тези гадости ще ми помогнат ли?
— Вероятно ще те довършат — промърмори Сюзън.
— Прекрасно…
— А защо да не опитаме с Подобрителя на Енгелберт? — престраши се отново Деканът. — Помните ли как Модо поля граха с него? Зърната пораснаха такива, че и по едно ни стигаше.
— Защо не прибегнете до магия? — учуди се Сюзън. — Да махнете наведнъж алкохола от него.
— Проблемът му вече не е в алкохола — вдигна рамене Ридкъли, — а в цял куп гнусни отрови, дето подскачат из черния му дроб.
— Значи Разделителят на Сполд ще го оправи — отсъди Лекторът по съвременни руни. — Простичка манипулация. Накрая ще имаме голяма кофа, където са събрани всички гадости. Нищо особено, ако човек не се притеснява от страничните въздействия