— Бихте ли ми ги описал? — настоя Сюзън, която не за пръв път си имаше вземане-даване с магьосници.
— Основното се състои във факта, че остатъкът от пациента ще се събере в още по-голяма кофа.
— Жив или не?
Лекторът по съвременни руни направи безпомощна гримаса и разпери ръце.
— Само в най-общ смисъл. В кофата ще има жива тъкан. Затова пък ще изтрезнее веднъж завинаги.
— Защо ли се заблуждавах — озъби се тя, — че идеята беше той да си остане в горе-долу същия вид и да диша и занапред?
— Ами защо не казахте по-рано!
И тогава Деканът произнесе мантрата, подтиквала научния напредък през вековете.
— Я дайте да смесим всичко и да видим какво ще стане.
Ридкъли не закъсня с традиционния отговор.
— Струва си да опитаме.
Поставиха внушителната стъклена кана на малък пиедестал в средата на залата. Магьосниците и без това обичаха всичко да е съпроводено с ритуали, а пък щом се канеха да лекуват най-страшния махмурлук в света, трябваше да го сторят по-изискано.
Сюзън и Хленчо наблюдаваха как слагат вътре все нови и нови съставки. По едно време оранжево-кафеникавата течност избълбука лениво.
— Дотук нищо особено не постигаме — охлади въодушевлението Лекторът по съвременни руни.
Особено тържествено сипаха Подобрителя на Енгелберт. Деканът реши, че е редно да добави и кълбо зеленикава светлина, което безсилно потъна под повърхността. Виолетови мехури изпълзяха към ръба на каната и се стекоха на пода.
— Това ли е?! — изохка О, боже на махмурлука.
— Май киселото мляко не беше най-сполучливата идея — вкисна се Деканът.
— Няма да го пия! — заяви Хленчо, но тутакси се хвана за главата.
— Боговете са на практика неуязвими, нали? — още по-язвително напомни Деканът.
— Като ще проверявате тази хипотеза, защо направо не ме пуснете през мелачката?
— Ако смятате, че ще има положителен резултат за състоянието ви…
— Очаквах пациентът да се заинати в началото — авторитетно се намеси Архиканцлерът. Свали шапката от главата си и извади от джобче в хастара й малко кристално кълбо. — Я да проверим с какво се занимава Богът на пиянството. Едва ли е особено трудно да открием един любител на забавленията в такава нощ… — Дъхна внимателно на кълбото и го потърка с ръкав. И веднага се ухили. — Ей го мошеника! Аха… аха… Изтяга се на диван, а около него голи менади!
— Какво?! — сащиса се Деканът. — Маниаци ли?!
— Не, става дума за… млади дами, склонни да се превъзбуждат — обясни Сюзън.
Стори й се, че всички магьосници едновременно се примъкнаха тихомълком към кълбото.
— Само че защо не различавам с какво се занимава… — мърмореше си Ридкъли.
— Нека проверя дали няма да видя по-ясно — с надежда предложи услугите си Лекторът по съвременни руни.
Архиканцлерът се обърна, за да заслони с гръб кълбото.
— Ами да, пак пие… Май е смесил черна бира с ликьор от боровинки…
— О, аз… — изстена Хленчо.
— А онези млади дами… — упорстваше Лекторът по съвременни руни.
— Виждам и доста бутилки на масата — бодро продължи Ридкъли. — В едната като че има скоросмъртница…
— Виж, да обърнем внимание на онези нещастни момичета… — вметна Деканът. А О, богът се свлече на колене.
— …до нея е онова питие, дето слагат червей в бутилката…
— О, аз…
— …има празна чаша, ама много голяма, с хартиено чадърче и вишничка на клечка…
— Ооооо…
— …и, разбира се, още какви ли не шишета — развесели се неуместно Архиканцлерът. — Разноцветни напитки. Нали се сещате, правят ги от кокосови орехи, пъпеши, шоколад и разни други измишльотини. Странно, защо ли чашите на масата са само еднолитрови халби?
Хленчо падна по лице.
— Добре — смотолеви с последни сили. — Предпочитам да изпия вашата гадост.
— Още не е съвсем готова — спря го Ридкъли. — А, Модо, много ти благодаря.
Джуджето пристъпваше на пръсти, бутайки нежно количка. В металната купа върху нея се мъдреше бутилчица сред буци лед.
— Току-що го направих за вечерята по случай Прасоколеда — сподели Архиканцлерът. — Не можа да отлежи поне малко.
Остави настрана кълбото и извади чифт дебели ръкавици от шапката си.
Магьосниците се пръснаха като разтварящо се към слънцето цвете. В един миг бяха около Ридкъли, в следващия — зад разни масивни мебели.
Сюзън се почувства като зрител на състезание, на което не знае правилата.
— Какво е това?
— Сос „Ау-ау“. Най-възхитителната подправка, позната на човечеството. Прекрасно подчертава вкуса на месо, риба, дивеч, също и на вегетарианските ястия. Само че не е безопасно да се пие, докато влагата още се кондензира по стените. — Ридкъли се взря в бутилчицата и я потърка с пръст. Разнесе се скрибуцане като от пирон по стъкло. — От друга страна, щом се опираме на принципа „Излекувай се или умри“, имаме точно каквото е необходимо.