Затисна тапата с палец и разклати бутилчицата енергично. Чу се трясък — Професорът по неопределени изследвания и Старшият дискусионен наставник се опитаха да пропълзят под една и съща маса.
— Онези типове незнайно защо са се настроили против чудесния сос — вдигна рамене Архиканцлерът.
— Предпочитам сосове, заради които не се налага да седя неподвижно половин час, за да остана жив и здрав — промърмори Деканът.
— И не е нужно да троши скали на парчета, когато ги полееш — добави наежено Старшият дискусионен наставник.
— Нито да убива в зародиш плевелите — намеси се Професорът по неопределени изследвания.
— Впрочем вече е забранен за производство в три града — напомни Лекторът по съвременни руни.
Ридкъли предпазливо извади тапата. Въздухът нахлу със съскане в бутилчицата. Сипа няколко капки в каната. Нямаше забележим ефект.
Изля по-голяма порция. Сместа в каната си остана невъзмутимо инертна.
Архиканцлерът подуши бутилчицата с подозрение.
— Не знам дали сложих достатъчно смляно уа-хуни…
Обърна гърлото надолу и остави соса да се стече в каната. Сместа реагира само с поредното „бъл-бук“.
Магьосниците се надигнаха от пода и започнаха да си изтупват робите. Разменяха си срамежливи погледи и усмивки на неволни съотборници по синхронно излагане.
— Знаех си аз, че миризливката престоя твърде дълго в сушилнята — промърмори Ридкъли.
Вторачи се печално в бутилчицата. Накрая пак я обърна и удари силно по дъното.
Тънка лепкава струйка се задържа на ръба за миг и набъбна в капка.
Като дръпнати от невидими въженца, главите на магьосниците се завъртяха да я погледнат. Нямаше да са оцелели толкова дълго в занаята, ако мисълта им не проникваше поне мъничко в бъдещето.
Капката се източи във формата на круша, а те дружно и смайващо пъргаво за мъже с техните години и килограми потърсиха укритие.
Капката падна.
Сместа избълбука.
Това беше.
Вцепенилият се като статуя Ридкъли въздъхна шумно.
— А бе, хора, поне веднъж да бяхте показали малко сме…
Ударната вълна го запокити към стената. Огнената топка се прасна в тавана и изчезна с тътен, оставяйки след себе си съвършена хризантема от опушена мазилка.
Чиста бяла светлина огря залата. Нещо звънкаше и припукваше.
Магьосниците рискуваха да надникнат крадешком иззад мебелите. Подвижно сияние изпълваше каната, по стените пробягваха игриви отражения като от въртящ се диамант.
— А стига, бе… — прошепна Лекторът по съвременни руни.
Ридкъли се надигна невредим от пода. Също като котките магьосниците не падаха по гръб, а и закръглените форми им помагаха да не се натъртят.
И другите бавно се помъкнаха към каната, а зад тях шаваха огромните им сенки.
— Каква стана тя накрая? — смънка Деканът.
— Помня как татко ми даде един скъпоценен съвет за пиенето — започна сериозно Ридкъли. — „Синко, никога не посягай към чаши с чадърче в тях. Не пий шльокавици, ако ще имената им да са много засукани. И стой далеч от всяка напитка, която си сменя цвета, докато я разбъркваш.“
Той побърза да топне показалец в каната и поднесе блестяща капка към устните си.
— Внимавай — предупреди го Деканът. — Може би си имаш работа със самия субстрат на трезвеността.
Архиканцлерът се поколеба.
— Прав си. Тепърва ли да се лишавам от удоволствието на къркането? Как опитваме обикновено въздействието на нашите смеси?
— Питаме има ли доброволци от студентите.
— А ако няма?
— Пак им даваме да опитат.
— Това не е ли малко извън границите на морала?
— Няма проблем, стига да не ги предупреждаваме.
— Практично, практично…
— Аз ще си го опитам — немощно натърти Хленчо.
— Искаш да изгълташ смес, приготвена от тези клоу… тоест, господа? — осведоми се Сюзън. — Може да те убие.
— Очевидно никога не си страдала от махмурлук — изгледа я надменно О, богът.
Затътри крака към каната, успя да я хване от втория опит и я изпразни на един дъх.
— Сега ще започнат фойерверките — обеща гарванът от рамото на Сюзън. — Пламъци от устата му, писъци, гърчове…
За свое изумление Смърт установи, че изпитва голямо удоволствие от общуването с опашката, подредила се пред него. Досега не се бе случвало някой да се радва на присъствието му.