— Че защо да не мога? Къде бяха онези плочки с букви и цифри, господин Стибънс? Аха, ето ги, как не, ги видях…
Седна и започна да натиска с един пръст досущ като президент на голяма корпорация.
Х-А-П-Ч-И-Т-Ъ-О-Т-С-У-Ш-Е-Н-И-Ж-Е-Б-И.
Няколко тръбички в Хекса издрънчаха.
— Господине, просто няма начин това да му въздейства — въздъхна Пондър.
— А би трябвало — поучително изрече Ридкъли. — Щом си е въобразил, че е психически болен, защо да не си въобрази, че отново е станал здравомислещ?
Пак започна да натиска.
М-Н-О-Г-У-Х-А-П-Ч-И-Т-Ъ-О-Т-С-У-Ш-Е-Н-И-Ж-Е-Б-И.
— Нали това нещо вярва на всичко, което му се казва?
— Е, щом поставяте въпроса така… Вярно, Хексът няма понятие за неистината.
— Знаех си. Току-що го уверих, че глътна голяма доза лекарство. И няма да ме нарече лъжец, нали?
В дълбините на Хекса разни чаркове потракваха и бръмчаха. Накрая машината написа.
+++ Добър вечер, Архиканцлер. Аз съм напълно възстановен и съм готов усърдно да изпълнявам задачите си.+++
— Аха, омръзна ли ти да се правиш на луд?
+++ Уверявам ви, че съм не по-малко здравомислещ от който и да е друг в това помещение.+++
— Ковчежнико, я излез малко да подишаш чист въздух! — побърза да нареди Ридкъли. — Повече май не може и да се желае. Сега да си свършим работата. Искаме да научим какво става.
— На конкретно място или изобщо? — попита Пондър с намек за сарказъм.
А перодръжката на Хекса вече скрибуцаше. Архиканцлерът се зачете в листа.
— Тук пише: „Сътворение по подразбиране на антропоморфни персонификации.“ Какво означава това?
— Ъ-ъ… Според мен Хексът се опита да ви отговори.
— Сериозно? Аз пък още не се бях опитал да му задам въпрос.
— Нали той вече може да ви чува, господине?
Веждите на Ридкъли се извиха. Той се наведе по-близо до фунията за глухи.
— ЕЙ, ТИ ЧУВАШ ЛИ МЕ?
Перодръжката изскърца. +++Да.+++
— ТИЯ МЛАДОЦИ ДОБРЕ ЛИ СЕ ГРИЖАТ ЗА ТЕБЕ?
— Изобщо не е необходимо да викате — търпеливо промълви Пондър.
— А що за сътворение по подразбиране измисли машината?
— Аз май съм чел нещичко по въпроса — скромно си призна Пондър. — Означава, че съществуването на някои явления неизбежно води до възникването и на други явления.
— А… Тоест като престъплението и наказанието ли? — опита се да налучка Ридкъли. — Или пиянството и махмурлука… Разбира се!
— Приблизително същото е, господине.
— Значи ако вече си имаме фея на зъбчетата, задължително е да се появи и Гном на брадавиците? — Архиканцлерът си поглади брадата. — Е, поне има някакъв смисъл. Защо обаче никой не е чувал за Гоблин на постоянните зъби? Да носи онези, големите, които тепърва растат с ужасни болки в устите на децата?
Настъпи тишина. И някъде в дебрите на Университета звъннаха сребърни камбанки.
— Ох… Как мислите, аз дали пак…
— И на мен ми звучи логично — опита се да го ободри Старшият дискусионен наставник. — Помня как скимтях, когато ми никнеха мъдреците.
— Да не беше миналата седмица? — ухили се Деканът.
Ридкъли изобщо не се притесни. Това не му се случваше, макар околните честичко да се срамуваха заради него. Пак се наведе към фунията за глухи.
— ЕЙ, ТАМ ЛИ СИ ОЩЕ?
Пондър вдигна очи към тавана и потропа с крак.
— ИМАШ ЛИ НЕЩО ПРОТИВ ДА МИ КАЖЕШ КАК Е ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА НАОКОЛО?
Перодръжката изписа: +++ Мащаб едно към десет подходящ ли е? +++
— НАПЪЛНО — викна Ридкъли.
+++ Грешка — деление на краставичка. Моля за преконфигуриране и преинсталиране на Вселената.+++
— Любопитно — промърмори Архиканцлерът. — Някой досеща ли се за какво намеква машината?
— Да му се не види… — процеди през зъби Пондър. — Пак се скапа.
— Е, вие си знаете, но… — Ридкъли чукна по мембраната с пръст. — ДРАГИ, ИСКАШ ЛИ ОЩЕ ХАПЧЕТА ОТ СУШЕНИ ЖАБИ?
— Моля ви, оставете ни да преодолеем проблема!
Пондър се мъчеше полека да го дръпне от Хекса.
— Я ми обясни за това „деление на краставичка“.
— О, Хексът използва израза, когато получи отговор, за който знае, че не може да бъде верен.
— Май навлизам в същината на работата с мислещи машини — весело съобщи Ридкъли. — А онова за Вселената? Да не иска да каже, че трябва да я сритаме и пораздрусаме? ЕЙ, СЛУШАШ ЛИ МЕ?
— Наистина не е необходимо да викате!
— Добре, де. Кажи сега за антропоморфните персонификации.
+++ Хората винаги са приписвали случайни, сезонни, природни или необясними явления на същества с човешки вид. Примери — Джек Скрежко, Дядо Прас, феята на зъбчетата и Смърт. +++
— А, тези ли… Те си съществуват. Срещал съм някои от тях.
+++ Хората невинаги грешат в предположенията си. +++