Преглътна думите. Господарят не беше в подходящо настроение за препирни. А и винаги правеше каквото е необходимо според него.
— Сам казахте, че вършим всичко, за да повярват хората… — Поумува и започна иначе: — Като опряхме до честност, господарю, вие също…
— ПРЕД МЕН БОГАТИТЕ И БЕДНИТЕ СА РАВНИ — прекъсна го Смърт. — А ТОЗИ ДЕН УЖ БЕШЕ ПОСВЕТЕН НА РАДОСТТА…
— Няма никакво острие! — учуди се О, богът. — Виждам само дръжка на меч.
Сюзън се премести на сянка и раздвижи китката си. Във въздуха заискри синята линия на твърде тънко острие, за да бъде лесно достъпно за зрението.
Хленчо побърза да се дръпне.
— Това пък какво е?
— Реже на две и най-мъничките частици въздух. И отделя душата от тялото. Затова стой настрана, моля те.
— Разбира се!
Сюзън взе черната ножница от поставката за чадъри.
Тук никога не валеше, а Смърт си имаше поставка за чадъри. Тя не познаваше човек, който да си е сложил подобна измишльотина в антрето. И подозираше, че в чийто и да било списък на полезните мебели поставката за чадъри ще е неизменно в края.
Смърт живееше в черен свят, където нищо не беше живо в същинския смисъл, а библиотеката се кипреше с паяжини и прахоляк само защото той се стремеше към драматични ефекти. Никога не изгряваше слънце в небето, въздухът дори не трепваше, обаче се бе сдобил с поставка за чадъри. И с чифт посребрени гребени на нощното шкафче до леглото, което не докосваше. Искаше да бъде нещо повече от костеливо видение. Опитваше се да си създаде дребни чудатости на личност, само че ставаше нелеп като голобрад хлапак, наплескал се обилно с прекалено миризлив лосион за след бръснене.
Дядо й всичко разбираше накриво. В края на краищата виждаше живота само отстрани.
— Това нещо изглежда опасно — предупреди О, богът.
Сюзън спокойно пъхна меча в ножницата.
— Надявам се.
— А… къде отиваме?
— Там, където има небе само отгоре. Аз… хм, вече съм виждала това място. Съвсем скоро. Познато ми е.
Отидоха в конюшнята, където ги чакаше Бинки.
— Повтарям ти — не си длъжен да дойдеш с мен — напомни Сюзън, опряла ръка на врата на коня, за да се метне на седлото. — Тоест… ти си замесен случайно.
— Аз обаче съм бог на махмурлука, който в момента не страда от махмурлук. Значи няма никаква полза от мен.
Беше толкова унил, че тя се смили над него.
— Добре, да тръгваме. — Издърпа го да седне зад нея. — Хвани се за мен. — Позамисли се и добави: — Не точно там.
— Извинявай, сбърках ли?
— Би отнело твърде много време да ти обясня, а и вероятно не знаеш всички думички. Хвани ме през кръста, моля те.
Сюзън погледна животомера на Вайълет. В горната половина имаше много пясък, но този път това не беше непременно благоприятен знак.
Разчиташе само на способността на Бинки да прониква навсякъде.
Перодръжката на Хекса драскаше по хартията като обезумял паяк в кибритена кутийка.
Макар Пондър Стибънс да не одобряваше ставащото пред очите му, неволно изпитваше и страхопочитание.
Досега ако Хексът се заинатеше с изчисленията си и започнеше да изписва нагли отговори като +++ Грешка в зареждането на програмата. Свърши сиренцето +++ или пък +++ Рестартирайте системата +++, Пондър все се опитваше да реши проблема спокойно и разумно.
Никога, ама никога не би му хрумнало да прасне Хекса с ковашки чук. Ридкъли точно с това заплаши машината.
Новаторска, а и малко смущаваща идея, защото Хексът май разбра какви ще бъдат последиците.
— А така — похвали го Архиканцлерът и остави чука на масата. — И повече да ги нямаме тия „Непълни данни“, ясно? Като не си сигурен в отговора, що не напишеш „Не се сещам“ или „Да пукна, ако знам“? Няма нужда да ми се фукаш. Хайде, почвай да налучкваш.
Перодръжката изписа +++ Недост… +++ Спря. Трепна и започна на нов ред.
+++ Трябва да разберете, че това са само приблизителни изчисления. +++
— И те ми стигат — увери го Ридкъли.
+++ Количеството вяра в света би трябвало да има горна граница. +++
— Ама че налудничава догадка! — подсмихна се Деканът.
— Ами, има хляб в тая машинка! — възрази Архиканцлерът. — Човек не може да вярва във всичко. Колко пъти съм ви го повтарял? Е, и какво следва от това?
+++ Появяват се създания, в които хората са вярвали някога. +++
— Има такова нещо.
+++ Изчезнали са отдавна, защото хората са престанали да вярват в тях. +++
— Правилно разсъждаваш.
+++ Въпрос. Хората са повярвали в друг обект. +++