— Тоест… Ако нещо се случи — поправи я нерешително О, богът.
— Когато — натърти тя.
Вървящият зад тях Мъхнатко се озърташе усилено. Щеше да му е много по-спокойно да е с аверчетата си. Доста му олекна дори да има пленници.
С ъгълчето на окото си Сюзън забеляза нещо на една от отсрещните стълби. За миг й се стори, че долови няколко отблясъка като от метални остриета.
Някой изохка изтерзано зад нея. Обърна се. Мъжът с арбалета се бе вцепенил и също гледаше към отсрещната стълба.
— О, не-е-е… — завайка се той тихичко.
— Какъв ви е проблемът? — попита тя невъзмутимо.
— И ти ли го виждаш? — трепна силно грубиянът.
— Кое? Онази купчина щракащи остриета?
— О, не-е-е-е-е!!!
— Мярна се само за секунда — продължи тя. — Вече не е там. Сигурно се е пренесло другаде.
— Човекът с ножиците… — втрещен прошепна Мъхнатко.
— Що за индивид е той? — не сдържа любопитството си Хленчо.
— Никой! — троснато отвърна мъжагата в отчаян опит да се наложи като господар на положението. — Няма никакъв Човек с ножици и толкоз!
— Сигурно сте прав — вдигна рамене Сюзън. — Само че… Смучехте ли си пръстите като малък? Слушала съм само за един Човек с ножици. С него плашат децата…
— Млък, млък, млък! — ревна Мъхнатко и опря стрелата в нея. — Дребосъците вярват на всякакви измишльотини! Отдавна съм голям, отварям си бирата с челюстите на всекиго, дето го спипам за врата и… О, богове…
Сюзън чуваше същото „щрак-щрак“. Много по-наблизо.
Мъхнатко затвори очи.
— Има ли нещо зад гърба ми? — изписука той. Тя избута другите двама и им посочи заповеднически стълбата.
— Няма — увери го, а Хленчо и Вайълет вече тичаха надолу по стъпалата.
— Някой изобщо стои ли наоколо?
— Никой.
— Ами добре! Като видиш онуй еднооко копеле, кажи му да си завре парите отзад!
Мъхнатко също се завъртя на пети и побягна.
Сюзън го погледа още малко, а когато се обърна да продължи нагоре, срещу нея стоеше Човекът с ножиците.
Всъщност изобщо нямаше човешки вид. Приличаше на изродена кръстоска между щраус и изправен гущер, и то почти само от остриета, които стържеха и потракваха на всяка крачка.
Дългата сребриста шия се изви и острата ръбата глава се наведе да я погледне отблизо.
— Не търсиш мен — учтиво го упъти Сюзън. — Не си присъствал в моите кошмари.
Остриетата се поклащаха, като че се опитваха да мислят.
— Аз обаче те помня добре — сви вежди Сюзън и пристъпи напред. — Веднъж дойде при Туайла. Онази проклета гувернантка й бе обяснила подробно какво сполетява малките момичета, които си смучат пръстите. А ти помниш ли ръжена? Обзалагам се, че после си имал нужда от дълго заточване…
Създанието наведе глава, заобиколи я предпазливо и затрака надолу по стълбите след Мъхнатко.
Сюзън продължи към върха на кулата.
Сайдни сложи зеленото стъкло на фенера си, после притисна малката сребърна пръчица с изумруд накрая. Някаква част в ключалката се премести.
Нещо избръмча от другата страна на вратата. Той се прегърби с шумна въздишка.
— Аз… ъ-ъ… мисля, че се справих с третата — рапортува магьосникът. — Зелената светлина се оказа нужния ключ.
— Оценявам тази проява на висока квалификация — отвърна Тийтайм. — А останалите четири?
Сайдни се озърна крадешком към мълчаливата жива планина наблизо и си облиза устните.
— Е, ако съм прав в догадките си и отварянето на ключалките зависи от определени условия, може да се бавим с години… — Ами ако някоя може да бъде отключена само от русо момченце с мишка в ръката? И то във вторник? И то в дъждовен ден?
— Но ти ще откриеш какви са заклинанията, нали? — усмихна се убиецът.
— Да, да, разбира се. Нали вече установих същността на едното. Реверсивна тавматургия, нали се сещате? Но процесите, с които се занимавам, са много, много, много… трудни.
— Съчувствам ти. Ако задачата ти се стори непосилна, трябва само да ми кажеш.
— Не! — изквича Сайдни и се овладя. — Не. Убеден съм, че скоро ще ги разгадая…
— Прелестно — промълви Тийтайм. Недоучилият магьосник сведе поглед към рехавите струйки пара, излизащи изпод вратата.
— Господин Тийтайм, знаете ли какво има вътре?
— Не.
— Аха. Разбирам.
Сайдни се взря печално в четвъртата ключалка. Невероятно, но си припомняш толкова неща, когато те наблюдава някой като Тийтайм.
— Господине… — Обърнаха се. Средния Дейв се качи на горната площадка — Има още някой в кулата. Докопаха Котака. Не знам как са го издебнали. Накарах Мъхнатко да пази стълбите, а Мрежестия се запиля някъде.
Убиецът се загледа в магьосника, който трескаво започна да ръчка четвъртата ключалка.