— Аз ли… Нали помните как при всяка поява на вълшебно същество се чуваше звън на сребърни камбанки?
Лицето на гномчето издаваше, че очаква всеки миг да си го отнесе.
— Е, и?
То показа мъничките камбанки в ръцете си и ги разлюля плашливо. Звъннаха много печално.
— Хубаво е, нали? Аз съм феята на камбанките.
— Я се разкарай!
— Умея и да правя чудесни светлинни ефекти, също съпроводени с мелодичен звън…
— Махай се!
Ридкъли постигна пряко попадение с гуменото пате и гномчето избяга през канала на банята. Псувни и нехармоничен звън на ударени камбанки отекнаха надолу по тръбите.
Най-сетне намерил миг спокойствие, Ридкъли смъкна робата си презглава.
Резервоарите на органа пукаха по всяка сглобка, когато Библиотекарят реши, че ги е напомпал достатъчно. Покатери се пъргаво на столчето и огледа умиротворен клавишите.
Подходът на Скапания тъпанар Джонсън към музиката не се отличаваше от похватите му във всяка друга област, докосната от гения му, както сланата попарва зеленчуците. Затова Големият орган в Невидимия университет беше единственият в света, на който можеше да се изпълни симфония за гръмотевична буря и настъпена жаба.
Топла вода се стичаше по островърхата шапка за баня на Муструм Ридкъли.
Архиканцлерът допускаше, че господин Джонсън съвсем неволно е създал тази съвършена обител на чистотата… Ако не друго, беше идеална за пеене.
Екотът и резонансът в тръбите придаваха плътна звучност и на най-хилавия гласец.
Затова Ридкъли запя.
Тръбите на органа потрепваха от натрупаната енергия. Библиотекарят сплете пръсти и ги изви, докато изпукаха. След това натисна бутона за подаване на налягане.
Звънтенето се превърна в напрегнато бръмчене.
Много внимателно той включи сцеплението.
Ридкъли млъкна, когато долови приглушената мелодия. Баня с музикален съпровод, а? Тъкмо като за него.
Жалко, че не се чуваше добре.
В този миг забеляза за пръв път малкото лостче с надпис „Музикални тръби“.
Ридкъли беше от хората, които не се чудят дълго, а направо посягат. Беше възнаграден с гледката как няколко подвижни пана се плъзгат встрани и откриват безбройни бронзови струйници.
Библиотекарят се носеше с крилете на музиката. Ръцете и краката му танцуваха над клавишите и набираха скорост към кресчендото, с което завършва първа част от Катастрофалната сюита на Бъбла.
Единият крак ритна изящно лоста, табелата над който гласеше „Реактивен ускорител“, другият ловко завъртя кранчето на резервоара с азотен окис.
Ридкъли чукна с пръст по няколко струйника. Нищо не се случи.
Пак огледа контролните уреди в банята и се спря на малко бронзово лостче с пояснение „Връзка с органа“.
Натисна го. Не последва порой от приятни звуци. Имаше само глух удар и все по-силно бълбукане.
Архиканцлерът се примири с разочарованието и продължи да се сапунисва.
Малко по-късно същия ден той заповяда да преградят отново вратата на банята и да окачат табела: „Да не се използва в никакъв случай. ТОВА Е ВАЖНО!“
Модо обаче не забиваше пироните докрай, а ги остави да стърчат мъничко, за да ги захване по-лесно с клещите след време. Никога не се оплакваше, но бе изучил криволиците в умовете на магьосниците.
Изобщо не успяха да открият сапуна.
Пондър и студентите от неговия семинар наблюдаваха напрегнато Хекса.
— Ей, не може да спре просто така!
— Да, но мравките не мърдат. — Пондър въздъхна. — Добре, върнете тази измишльотина на мястото й.
Ейдриън внимателно постави малкото плюшено мече над клавиатурата. Всичко се раздвижи незабавно. Мравките защъкаха. Мишката изписка.
Опитваха вече за трети път.
Пондър отново прочете единственото изречение, изписано от Хекса.
+++ Мое си е! Уааааа! +++
— Не бих уведомил с удоволствие Архиканцлера — процеди Пондър през зъби, — че тази машина престава да работи, когато й отнемем плюшеното мече. Дори не ми се живее в такъв свят.
— Е, защо тогава да не формулираме изискването по друг начин? — учуди се Ейдриън. — Ще казваме, че Хексът работи нормално само ако е включено и неговото МПМ…
— Мислиш ли, че така е по-добре? — неохотно промърмори Пондър.
— „Малко плюшено мече“ определено звучи по-нелепо.
Пондър кимна.
— Да, така е по-добре.
Гауейн сподели със Сюзън, че от всички подаръци, които му донесе Дядо Прас, най-много му харесва стъкленото топче.
— Какво стъклено топче?
— Което намерих в камината. С него винаги печеля. Страшни въртели прави по пясъка!