— Сигурна ли си, Хенри? Защото мога да се отдръпна — Лицето му ясно й каза, че подобно действие би било най-лошият вид мъчение.
Тя се усмихна леко.
— Всичко, което искам от теб, е да ме целунеш. — Тя видя как устните му бавно се спускат. — Просто ме целуни.
Той го направи. Устните му покриха нейните, а тялото му започна да се движи — първо нежно, после ускори ритъма си. Той губеше контрол и имаше нужда тя да изпита същата невъздържаност. Премести ръката си между телата им и я докосна.
Тя пламна.
Чувството започна да се надига в корема й, а след това тялото й се изпъна като дъска. Тя изпъшка, мислейки, че мускулите й няма да издържат на напрежението и ще се раздробят, но тогава като по чудо се отпусна, цялата стана топла и запламтя.
Главата й се отпусна настрани, а клепачите й се затвориха, но можеше да почувства напрегнатия поглед на Дънфорд върху лицето си. Той я гледаше — знаеше това със сигурност с каквато знаеше й името си — и очите му й казваха, колко много я обича.
— Аз също те обичам — въздъхна тя.
Дънфорд не мислеше, че би могъл да почувства по-голяма нежност към нея, но тихото й обяснение в любов беше като топла целувка, изпратена направо в сърцето му. Не беше сигурен какво точно бе възнамерявал да стори, когато дойде в стаята й. Предположи, че подсъзнателно е искал да прави любов с нея, но никога не беше й сънувал, че ще изпита такова щастие от това да я задоволи. Задържа се над нея, като удължи момента просто, за да погледа как тя се връща обратно на земята. И после бавно и с много внимание излезе от нея.
Тя отвори очи.
— Не искам да ти направя дете — прошепна той. — Поне не още. Когато настъпи времето, ще изпитам невероятно удоволствие да те гледам тежка и закръглена.
Хенри потрепери, думите му звучаха странно еротично.
Той се наведе, целуна нослето й и посегна към дрехите си.
Тя се протегна към него.
— Моля те, не тръгвай.
Дънфорд докосна челото й и приглади една копринена къдрица.
— Искаше ми се да не го правя — промърмори той. — Не бях възнамерявал да правя това, въпреки че — той се усмихна криво, — не мога да кажа, че съжалявам за стореното.
— Но ти не…
— Това трябва да почака, скъпа. — Той я целуна нежно, неспособен да й устои. — За нашата сватбена нощ. И искам да е съвършено.
Тя беше толкова замаяна, че едва можеше да се движи, но някак си успя да се усмихне леко нахално.
— Ще бъде съвършено, независимо от всичко.
— Ммм, знам, но също така искам да съм сигурен, че никой няма да се присъедини към нашето малко семейство по-рано от девет месеца след сватбата ни. Не искам репутацията ти да бъде омърсена.
Тя не се интересуваше много от репутацията си в този момент, но заради него кимна разбиращо.
— Ще се оправиш ли?
Той затвори за миг очи.
— След няколко часа може би.
Тя посегна да го докосне със съжаление, но отдръпна ръката си, когато той поклати глава и каза:
— По-добре недей.
— Съжалявам.
— Моля те, не се извинявай. — Той се изправи. — Аз… ъъ… мисля, че трябва да се измъкна от къщата и да отида да поплувам. Има езерце, не много далеч от тук и чух, че е много студено.
За неин ужас тя се закикоти.
Той се опита да я погледне сурово, но не успя да го направи много добре. Наведе се и я целуна за последен път, а устните му нежно се притиснаха в нейните. После тръгна към вратата и сложи ръката си на дръжката.
— И, Хенри?
— Хмм?
— По-добре да ги направим четири седмици.
Глава деветнадесета
Дънфорд изпрати пратеник до Лондон на следващия ден, за да публикува обява в „Таймс“. Хенри беше прекомерно доволна от неговата бързина да обяви годежа; това изглеждаше като още един знак, че той я обича със същата преданост, каквато чувстваше тя към него.
Бел и Джон пристигнаха на следващата сутрин точно навреме, за да се присъединят към двете двойки за късна закуска. Бел беше много доволна, макар че не беше страшно изненадана при съобщението на Дънфорд и Хенри. Тя все пак знаеше, че той планира да й предложи, а всеки, който бе виждал как Хенри го гледа, щеше да знае, че тя ще приеме.
След обяда трите дами бяха в подходящо наименуваната всекидневна и обсъждаха новото положение на Хенри като сгодена жена.
— Надявам се, че е направил нещо ужасно романтично — каза Бел, отпивайки глътка чай.