Хенри ги зарадва и двете, като се изчерви.
— Беше, ъъъ, достатъчно романтично.
— Това, което не разбирам — заяви Ема, — е кога е имал удобен случай за предложението. Не го е направил преди вечеря снощи, освен ако не сте го запазили в тайна, което не мисля, че е така, защото, честно казано, не знам как може да запазите нещо толкова голямо в тайна.
Хенри се закашля.
— И тогава двете се усамотихме в салона, а после всички си легнахме. — Очите на Ема се присвиха. — Нали така?
Хенри се закашля отново.
— Знаеш ли, мисля, че наистина мога да пийна още малко чай.
Ема се усмихна закачливо и сипа.
— Пийни си, Хен.
Очите на Хенри се плъзнаха бавно от едната към другата братовчедка, докато вдигаше чаша към устните си.
— Оправи ли се гърлото ти? — попита мило Бел.
— Още малко чай, мисля — заувърта Хенри, подавайки чашата си към домакинята. — С малко повече мляко.
Ема взе млякото и сипа малко в чаената й чаша. Хенри отпи още една глътка и после, поглеждайки към двата чифта очи, които я наблюдаваха дяволито, изпи цялата чаша.
— Предполагам, че нямате никакво бренди.
— Говори, Хенри — нареди Ема.
— Аз… ъъ… малко лично е, не мислите ли? Наистина, не виждам някоя от вас да ми разказва как съпрузите ви са ви предложили.
За изненада на Хенри, Ема се изчерви.
— Много добре — каза херцогинята. — Няма да ти задавам никакви въпроси повече. Но трябва да ти кажа… — Думите й заглъхнаха, а тя изглеждаше сякаш се опитва да намери начин, по който да каже нещо извънредно неприлично.
— Какво? — попита Хенри, наслаждавайки се безмилостно на неудобството на Ема. Все пак херцогинята се беше наслаждавала на неудобството на Хенри преди няма и две минути по-рано.
— Осъзнах — каза бавно Ема, — че част от причината Дънфорд да ни помоли да ви приютим за няколко дни е, защото той разбира, че няма да сме най-строгите придружители.
Бел си позволи да се изсмее леко. Ема погледна към братовчедка си преди да обърне поглед към Хенри.
— Сигурна съм, че той е предполагал, че ще намери начин да те хване насаме, а аз несъмнено разбирам, че е искал малко време в уединение с теб. Все пак, той те обича.
Тя спря и погледна нагоре.
— Обича те, нали? Имам предвид, разбира се, че те обича, но той каза ли ти? Мъжете могат да са такива зверове относно това.
Страните на Хенри порозовяха леко и тя кимна.
— Добре — каза твърдо Ема. Прочисти гърло и после продължи: — Както казвах, разбирам вашето желание, ъъъ, може би това е грешната дума…
— Желание е вероятно много подходящо — каза Бел, устните й потрепваха от едва сдържан смях.
Ема стрелна с още един подобен на кинжал поглед братовчедка си. Бел й се усмихна самодоволно и двете дами продължиха с поведението си, което по-скоро не подхождаше на дами, докато Хенри не прочисти гърло. Ема незабавно се изпъна, погледна към Хенри и тогава, неспособна да устои, стрелна Бел с един последен поглед. Бел отговори на свой ред с най-нахалната си усмивка.
— Какво казваше? — запита Хенри.
— Да — каза Ема, не толкова твърдо като преди. — Всичко, което исках да кажа бе, че със сигурност е напълно нормално да искаш да си насаме с него и — тя се изчерви, ефектът беше почти забавен, като се има предвид яркочервената й коса, — и вероятно е наред в действителност да си насаме с него от време на време, но искам да те помоля да съумяваш да не си прекалено насаме с него, ако разбираш какво имам предвид.
Хенри нямаше да знае какво има предвид до предишната нощ, но сега знаеше и се изчерви силно, много повече от Ема.
Изражението на Ема издаде, че според нея посланието й е дошло прекалено късно.
— Тези неща просто изглежда, че намират начин да стигнат до леля Керълайн — измърмори тя.
Хенри започна да се чувства засрамена, но после си спомни, че Бел и Ема й бяха приятелки. И макар да нямаше много опит с жени за приятелки, знаеше, че те се шегуват само защото са загрижени. Тя погледна закачливо първо във виолетовите очи на Ема, после в сините на Бел и каза:
— Аз няма да кажа, ако и вие не го направите.
Останалата част от времето в провинцията премина много бързо за Хенри. Тя и новите й приятели правеха разходки до близкото село, играеха карти до малките часове на утрото, и се смееха и шегуваха докато не ги заболяха страните. Но най-специалното време беше, когато Дънфорд успяваше да я отмъкне някъде и те можеха заедно да се насладят на няколко откраднати мига.