Още петнадесет минути минаха и тя задуши риданието си. Дори най-милият мъж щеше да се отърве от любовницата си за четиридесет и пет минути.
Някъде в далечината се чу часовник, който удари един път.
После удари два пъти.
И след това, невероятно, но прокънтя за трети път.
Хенри най-накрая се предаде на отчаянието си, мушна спящия кочияш в гърба и каза:
— Гросвенър Скуеър, моля.
Той кимна и тръгнаха.
Тя гледаше право напред през целия път до дома, очите й блестяха от абсолютна пустота. Можеше да има само една причина, поради която един мъж да прекара толкова време с любовницата си. Той не беше излязъл дори след три часа. Тя си спомни за няколкото им откраднати мига в спалнята й в Уестънбърт. Със сигурност не беше с нея три часа.
След всичко това, след всички тези уроци как да се държи спокойно и прилично, и с женствена грация, все още не беше достатъчно жена, за да задържи интереса му. Никога не би могла да бъде повече от това, което е. Сигурно бе луда, задето дори си беше помислила да опита.
По инструкции на Хенри, наемният файтон отби през няколко къщи от тази на Блайдън. Тя даде на кочияша повече монети, отколкото беше необходимо и тръгна слепешката. Плъзна се безшумно вътре и нагоре към стаята си, където съблече дрехите си, изрита ги под леглото, и издърпа нощницата. Първата, която сграбчи беше онази, с която беше облечена, когато тя и Дънфорд… Не, не можеше да я сложи отново. Някак си изглеждаше изцапана. Сви я на топка и я хвърли в огъня, сграбчвайки друга.
Стаята й беше топла, но тя трепереше докато се плъзгаше под завивките.
Дънфорд най-накрая се заклатушка надолу по предните стълби на Кристин в четири и половина сутринта. Винаги я бе мислил за благоразумна жена; предположи, че точно заради това беше с нея толкова дълго. Но тази нощ почти промени мнението си. Първоначално тя се беше разплакала, а той не беше от типа мъже, които можеха да излязат и да оставят жена, докато плаче.
След това му предложи питие и когато той го изпи, му предложи още няколко. Дънфорд отказа, усмихна й се с лек присмех и й каза, че макар да е изключително възхитителна жена, алкохолът не може да го склони към прелъстяване, когато той не иска да бъде съблазнен.
После тя започна да излага тревогите си. Беше заделила малко пари настрани, но какво би станало, ако не може да си намери друг покровител? Дънфорд й каза за граф Билингтън и после прекара следващия час да я уверява, че ще й даде някакви пари и че може да остане в къщата докато изтече наемът.
Най-накрая тя въздъхна, приемайки съдбата си. Той се приготви да тръгва, но тя сложи длан на ръката му и го попита дали иска чаша чай. И каза, че били приятели също толкова, колкото и любовници. Тя нямаше много приятели, начинът й на работа не ги насърчаваше. Чай и разговор беше всичко, което искаше. Просто някой, с когото да си поговори.
Дънфорд бе погледнал в черните й очи. Казваше му истината. Ако имаше едно нещо, което можеше да се каже за Кристин, това бе, че е честна. И така, след като той винаги я бе харесвал, остана и говори. Те клюкарстваха, приказваха за политика. Разказа му за брат си, който беше в армията; тя се усмихна, когато той й разказа за инцидента със свинарника и му каза, че се радва за него. Най-накрая той я целуна леко и нежно по устните.
— Ще бъдеш щастлива с Билингтън — каза й Дънфорд. — Той е добър мъж.
Устните й се извиха в тъжна усмивка.
— След като го казваш, значи трябва да е истина.
Той погледна към джобния си часовник, когато приближи каретата си и изруга. Не беше имал намерение да стои до толкова късно. Щеше да е уморен на следващия ден. Е, добре, предполагаше, че може да спи до следобед, ако беше толкова склонен. Нямаше никакви планове преди излета с Хенри следобеда.
Хенри.
Само мисълта за нея го караше да се усмихва.
Когато Хенри се събуди на следващата сутрин, възглавницата й беше мокра от сълзи. Тя я погледна неразбиращо. Не беше плакала до заспиване предишната нощ; всъщност се чувстваше странно празна и суха. Никога не беше чувала за тъга толкова силна, че в действителност да плачеш докато спиш.
И все пак, не можеше да си представи мъка по-голяма от нейната.
Не можеше да се омъжи за него. Това беше единствената ясна мисъл в главата й. Знаеше, че повечето сватби не се основаваха на любов, но как да се отдаде на мъж, който беше толкова непочтен, че можеше да заяви любовта си към нея и после да прави любов с любовницата си само две седмици преди сватбата?