Хенри не бе ужасно окуражена от факта, че той бе познавач на дантелата. Вероятно обличаше всичките си любовници.
А тя не се съмняваше, че има няколко. Коя бе „захарчето“, в края на краищата? Можеше да го разбере, предположи тя. Мъжът бе на двадесет и девет години. Човек не можеше да очаква, че ще живее живота си като монах. И бе умопомрачително красив. Със сигурност подбираше жените.
Въздъхна унило, внезапно пожелавайки си да бъде далеч от магазина за дантела.
Минаха покрай магазин за шапки, книжарница, плод и зеленчук, и тогава Дънфорд изведнъж възкликна:
— А, виж, Хенри! Магазин за дрехи. Точно от това се нуждая.
Тя се намръщи объркано.
— Мисля, че тук шият само дамски дрехи, Дънфорд.
— Чудесно. — Той я дръпна за ръката и я повлече към вратата. — Трябва да купя подарък за сестра си.
— Не знаех, че имаш сестра.
Той сви рамене.
— Мисля, че ти казах, че има много неща, които не знаеш за мен, нали?
Тя му хвърли раздразнен поглед.
— Тогава, ще изчакам отвън. Ненавиждам магазините за рокли.
Той не се съмняваше в това.
— Но, аз имам нужда от твоята помощ, Хенри. Ти си почти нейния размер.
— Ако не съм точно нейния размер, няма да й стои както трябва. — Тя отстъпи крачка назад.
Дънфорд я хвана за ръката, отвори вратата и я бутна през нея.
— Това е риск, който съм готов да поема — отвърна весело. — О, здравейте — каза той, поздравявайки шивачката в другия край на стаята.
— Искаме да купим една-две рокли за сестра ми. — Той махна към Хенри.
— Но, аз не съм…
— Шшт, дяволче. Така ще е по-лесно.
Хенри трябваше да се съгласи, че той вероятно е прав.
— О, добре — изръмжа тя. — Предполагам, че това е нещо, което човек върши за приятел.
— Да — съгласи се Дънфорд, наблюдавайки я със странно изражение. — Предполагам, че е така.
Шивачката бързо оцени очевидното качество и изкусната кройка на облекло на Дънфорд и забърза към тях.
— Как мога да ви помогна? — поинтересува се тя.
— Бих искал да купя няколко рокли за сестра ми.
— Разбира се. — Тя погледна Хенри, която никога в живота си не се бе срамувала повече от външния си вид. Лилавата дневна рокля, в която бе облечена, наистина беше ужасна и дори не знаеше защо я притежава. Карлайл я бе взел за нея, спомни си тя. Спомни си повода. Той щеше да пътува до Труро по работа и Хенри, осъзнала, че е надраснала дрехите си, го бе помолила да й купи рокля. Карлайл вероятно просто бе грабнал първото нещо, което бе видял.
Но изглеждаше ужасно върху нея и от изражението на шивачката, Хенри можеше да разбере, че жената е съгласна с нея. Знаеше, че роклята не е за нея в минутата, в която я видя, но за да я върне, щеше да й се наложи да идва в града. Тя толкова мразеше да пътува до Труро — особено за такива неудобни неща — че се бе принудила да повярва, че роклята си е рокля и всичко, което всъщност трябва да прави, бе да покрива тялото.
— Защо не отидеш там и не разгледаш някои от топовете с плат? — каза Дънфорд, като леко стисна ръката й.
— Но…
— Шшт. — Той можеше да види в очите й, как щеше да отбележи, че не знае какво би харесала сестра му.
— Просто ми угоди и погледни.
— Както желаеш. — Тя се затътри нататък и разгледа коприната и муселина. О, колко меки бяха те. Бързо ги остави.
Бе глупаво да се любува на красиви тъкани, когато всичко, от което се нуждаеше, бяха ризи и бричове.
Дънфорд наблюдаваше как нежният й пръст се плъзга по топовете с платовете и разбра, че е постъпил правилно. Придърпвайки шивачка настрана, той прошепна:
— Страхувам се, че гардеробът на сестра ми е сериозно пренебрегван. Тя живееше с леля ми, която видно, притежава незначителен усет към модата.
Шивачката кимна.
— Имате ли нещо, което е готово и може да облече днес? Бих искал да се отърве от това нещо, което носи сега. Можете да й вземете мерки за още няколко.
— Имам една-две, които бързо можем да коригираме в нейния размер. Всъщност има една точно там. — Тя посочи бледожълта дневна рокля, сложена на манекена на шивачката. Дънфорд тъкмо щеше да каже, че тази ще свърши работа, когато видя лицето на Хенри.
Тя се взираше в роклята като прегладняла жена.
— Тази ще бъде идеална — прошепна той категорично. След това, с по-силен глас, каза: — Хенриета, скъпа, защо не пробваш жълтата рокля? Мисис… — Той замълча, изчаквайки шивачката да запълни празнината.