— Тримбъл — добави тя.
— Мисис Тримбъл ще направи необходимите корекции.
— Сигурен ли си? — попита Хенри.
— Напълно.
Тя не се нуждаеше от допълнително подканяне. Мисис Тримбъл бързо свали роклята от манекена и даде знак на Хенри да я последва в едната стая. Докато ги нямаше, Дънфорд лениво разглеждаше изложените тъкани. Бледожълтото може би щеше да отива на Хенри, реши той. Вдигна един топ със сапфиреносин лен. Това също би било хубаво. Не беше сигурен.
Никога не бе правил подобно нещо преди и нямаше идея как да стане това. Винаги бе приемал, че жените някак си знаеха какво да облекат. Господ знаеше, че неговите добри приятелки Бел и Ема винаги изглеждаха перфектно.
Но сега той осъзна, че те винаги изглеждаха толкова модерни, защото бяха научени как да бъдат такива от майката на Бел, която винаги бе въплъщение на елегантността. Горката Хенри си нямаше кой да я съветва по тези въпроси. Никой, който да я научи, просто как да бъде момиче. И разбира се, никой, който да я научи какво да прави като жена.
Той седна, докато чакаше тя да се върне. Струваше му се сякаш е минало безкрайно дълго време. И накрая, предавайки се на нетърпението, той извика:
— Хенри?
— Само един момент! — отвърна мисис Тримбъл. — Просто трябва да я стесним в кръста още малко. Сестра ви е много слаба.
Дънфорд сви рамене. Не знаеше. През повечето време тя носеше провиснали мъжки дрехи, а роклите й бяха толкова безформени, че бе трудно да се каже какво има под тях. Той се намръщи, смътно спомняйки си усещането за нея, когато я бе целунал. Не можеше да си спомни много — нали бе наполовина заспал по това време — но помнеше, че тя бе доста добре оформена, по-скоро свежа и женствена.
Точно тогава мисис Тримбъл пристъпи обратно в стаята.
— Ето я, сър.
— Дънфорд? — Хенри надникна иззад ъгъла.
— Не се срамувай, дяволче.
— Обещаваш ли да не се смееш?
— Защо, за Бога, бих се смял? Хайде, покажи се!
Хенри пристъпи напред, в очите й се таяха едновременно надежда, страх и въпрос. Дънфорд затаи дъх. Тя бе преобразена. Жълтият цвят на роклята перфектно се съчетаваше със златните акценти в косата й. А кройката, макар че не го показваше по никакъв начин, някак успяваше да намекне за невинна, но зряла женственост.
Мисис Тримбъл дори бе променила прическата й, като бе извадила няколко къдрици от плитката й и ги бе прикрепила на върха на главата й. Хенри нервно хапеше долната си устна, докато той я оглеждаше, а тя излъчваше свенлива красота, която бе колкото привлекателна, толкова и озадачаваща, като се имаше предвид, че той никога не си бе представял, че тя може да бъде свенлива.
— Хенри — каза той тихо, — изглеждаш… изглеждаш… — Търсеше точната дума, но не можа да я намери. Накрая изстреля: — Изглеждаш толкова хубава!
Това бе най-съвършеното нещо, което някой й бе казвал.
— Така ли мислиш? — задъха се тя, благоговейно докосвайки роклята. — Наистина ли мислиш така?
— Знам, че е така — каза той твърдо. Погледна към мисис Тримбъл. — Вземаме я.
— Отлично. Ако искате мога да ви донеса няколко модни скици, които да погледнете.
— Моля ви.
— Но Дънфорд — прошепна бързо Хенри, — това е за сестра ти.
— Как бих могъл да дам тази рокля на сестра си, когато изглежда толкова очарователно на теб? — попита той с тон, който се надяваше звучеше практично. — Освен това, сега като се замисля, вероятно би могла да вземеш нова рокля или две.
— Надраснала съм тези, които имам — каза тя, звучейки малко тъжно.
— Тогава трябва да я вземеш.
— Но аз нямам никакви пари.
— Ще бъде подарък от мен.
— О, но не мога да ти позволя да направиш това — каза тя бързо.
— Защо не? Парите са си мои.
Тя изглеждаше раздвоена.
— Не мисля, че е благоприлично.
Знаеше, че не е, но нямаше намерение да й го казва.
— Погледни го по този начин, Хенри. Ако не беше ти, аз трябваше да наема някой, който да управлява Станидж Парк.
— Вероятно би могъл да го правиш сам — каза тя весело, потупвайки го успокоително по ръката.
Той почти изстена. Можеше да разчита на Хенри да го обезоръжи с доброта.
— Вероятно нямаше да имам времето да го направя. Имам задължения в Лондон, знаеш. Така, както го виждам аз, ти ме спаси от това да плащам заплатата на един мъж. Вероятно заплатите на трима мъже. Рокля или две е най-малкото, което мога да направя, като се има предвид този факт.