— Хенри?
Тя повдигна глава.
— Какво общо има каквото и да било от това с портвайна?
— Ох. Ами това, което се опитвах да обясня, е, че вие джентълмените се забавлявате прекрасно, докато дамите трябва да останат в старата всекидневна, разговаряйки за бродерии.
— Нямам идея за какво разговарят дамите, когато се оттеглят — измърмори той със съвсем лек намек за усмивка. — Но някак си се съмнявам, че е за бродерии.
Тя го погледна с поглед, който му казваше, че не му вярва ни най-малко.
Той въздъхна и повдигна ръце в шеговит жест на отстъпление.
— Както можеш да видиш, аз се опитвам да поправя тази несправедливост, като те каня да се присъединиш към мен за чаша портвайн тази вечер. — Той се огледа наоколо. — Ако намерим такъв, разбира се.
— Тук в трапезарията няма такъв — каза Хенри. — В това съм сигурна.
— Тогава да проверим във всекидневната при останалия алкохол.
— Струва си да опитаме.
Той я остави да води към всекидневната, забелязвайки със задоволство, колко добре й стои новата рокля. Прекалено добре. Той се намръщи. Тя наистина имаше доста хубави форми и на него не му харесваше идеята някой друг да открие този факт.
Стигнаха до всекидневната и Хенри се наведе, за да провери в шкафчето.
— Не виждам никакъв — каза тя. — Макар че никога не сам виждала бутилка с портвайн и нямам ни най-малка представа какво търся.
— Защо не ме оставиш аз да погледна?
Тя се изправи и му отстъпи място, а гърдите й неволно се потъркаха в ръката му, докато правеше това движение. Дънфорд потисна един стон. Това трябва да бе някаква жестока шега. Хенри бе възможно най-неизкушаваща и все пак ето го него, твърд и готов, искащ повече от всичко да я метне на рамо отново и този път, за да я завлече горе в стаята си.
Покашляйки се леко, за да прикрие неудобството си, той се наведе, за да погледне в шкафчето. Нямаше портвайн.
— Ами, предполагам, че чаша бренди ще свърши същата работа.
— Надявам се, че не си разочарован.
Той я погледна остро.
— Не съм толкова голям любител на алкохола, че да се пречупя при липсата на чаша портвайн.
— Разбира се, че не си — бързо каза тя. — Никога не съм искала да намекна, че си. Въпреки че…
— Въпреки че какво? — остро попита той. Постоянното състояние на възбуда го правеше избухлив.
— Ами — замислено каза тя, — мисля, че точно някой любител на алкохола не би се интересувал, какъв точно алкохол ще пие.
Той въздъхна.
Хенри се премести към близкото канапе и седна, чувствайки се много повече като себе си, отколкото по време на вечерята. Точно тишината бе толкова трудна. Веднъж щом той започна да разговаря с нея, тя откри, че е лесно да му отвръща. Отново бяха на позната територия — смеейки и закачайки се един друг безмилостно — и тя буквално можеше да усети неоправданото самочувствие да се разлива из вените й.
Той наля една чаша бренди и й я подаде.
— Хенри — каза той и прочисти гърлото си преди да продължи с: — За днес следобед…
Ръката й се стегна толкова силно около чашата, че тя се изненада, че не се пукна. Отвори уста, за да каже нещо, но нищо не излезе от там. Тя преглътна, опитвайки се да овлажни гърлото си. До тук беше с това отново да се чувства като себе си. Най-накрая тя успя да каже:
— Да?
Той се изкашля отново.
— Аз изобщо не трябваше да постъпвам по този начин. Аз… ъъъ… аз постъпих лошо и се извинявам.
— Не мисли за това — отвърна тя, опитвайки се много усилено да звучи безгрижно. — И аз няма.
Дънфорд се намръщи. Наистина неговото намерение бе да загърби целувката им — той можеше да се класифицира под осем различни вида мерзавци, само заради това, че мислеше да се възползва от нея — но бе странно разочарован от факта, че тя възнамеряваше да забрави напълно за случилото се.
— Така вероятно е най-добре. — Той отново прочисти гърлото си. — Предполагам.
— Има ли ти нещо на гърлото? Симпи приготвя отличен домашен лек. Сигурна съм, че тя може…
— Нищо му няма на гърлото ми. Аз просто се чувствам малко… — той се зачуди за точната дума — … неудобно. Това е всичко.
— Оу. — Тя се усмихна леко. Бе много по-лесно да бъде в помощ, отколкото да се разправя с факта, че той е толкова разочарован от целувката им. Или може би бе разочарован, защото тя я бе прекъснала. Хенри се намръщи. Дънфорд със сигурност не мислеше, че тя е от онзи тип жени, които биха… Дори не можеше да довърши мисълта си. Поглеждайки нервно към него, Хенри отвори уста и думите се изляха в една буйна бъркотия.