— Все пак — продължи той, — е доста приятно да се види, че и ти имаш някои недостатъци, които споделяме останалата част от човечеството, дори и да са по-малко.
— Мъжете — твърдо обяви Хенри, — са също толкова суетни, колкото жените. Напълно съм убедена в това.
— Най-вероятно си права — любезно каза той. — Сега искаш ли да ми дадеш това боне? Ще го оставя ето тук, за да не се намачка.
Тя му подаде шапката. Той я разгледа преди да я остави.
— Дяволски крехко малко нещо.
— Очевидно е измислено от мъж — обяви Хенри, — поради едничката причина да направи жените по-зависими от мъжете. Напълно закрива периферното ми зрение. Как се очаква една дама изобщо да свърши нещо, като не може да види нищо, ако не е точно пред нея.
Дънфорд само се изсмя и поклати глава. Прекараха следващите десет минути в приятна тишина, докато накрая той въздъхна и каза:
— Добре е, че потеглихме. Опасявах се, че ще трябва физически да се преборя с теб за Руфъс.
— Какво имаш предвид?
— Почти очаквах да настояваш да го вземеш със себе си.
— Не бъди глупав — надсмя му се тя.
Той се усмихна на практичното й отношение.
— Този заек със сигурност ще изгризе цялата ми къща.
— Не би ме интересувало ни най-малко дори да сдъвче бельото на принца регент. Не доведох Руфъс, защото реших, че ще е опасно за него. Някой безмозъчен френски готвач ще го хвърли в някоя вряща тенджера за броени дни.
Дънфорд се разклати в беззвучен смях.
— Хенри — каза той, забърсвайки очите си, — моля те, не губи характерното си чувство за хумор, когато идеш в Лондон. Въпреки че — добави той, — може да намериш за благоразумно да се въздържаш от размишления относно интимното облекло на принца.
Хенри не можа да не отвърне с усмивка. Беше точно в негов стил да се убеди, че тя си прекарва добре, проклетникът му с проклетник. Опитваше се да се придържа към плановете му поне с малко достойнство, но това не означаваше, че трябва да се забавлява. Той правеше лоста трудни опитите й да се представи като мъченица.
И наистина Дънфорд правеше така, че цял ден й бе доста трудно да се придържа към безкрайния поток от приятелско бърборене. Сочеше й различни изгледи по пътя, а Хенри слушаше и гледаше ненаситно. Тя не бе излизала от югозападна Англия с години, всъщност откакто осиротя и се премести в Станидж Парк. Веднъж Виола я бе завела на кратка ваканция до Девън, но освен това, кракът на Хенри не бе стъпвал извън Корнуол.
Те спряха за кратко, за да обядват, но това бе единствената им почивка, за да могат да напреднат, обясни Дънфорд. Можеха да изминат повече от половината път до Лондон, ако не се бавеха. Но бързият ход си каза думата и до времето, по което спряха в крайпътния хан, за да пренощуват, Хенри бе напълно изтощена. Каретата на Дънфорд бе изключително добре окачена, но нищо не можеше да прикрие някои от най-дълбоките коловози по пътя. Изведнъж изненадващото съобщение на спътника й, я изтръгна от измореното й състояние.
— Ще кажа на ханджията, че си ми сестра.
— Защо?
— Изглежда благоразумно. Въобще не е прилично да пътуваме по този начин, без придружителка, дори и когато си моя повереничка. Предпочитам да не повдигам недобровъзпитани хипотези относно теб.
Хенри кимна, приемайки гледната му точка. Не желаеше някой пиян простак да й досажда, само защото е решил, че е разпусната жена.
— Мисля, че може да се получи — размишляваше Дънфорд, — тъй като и двамата сме с кестенява коса.
— Заедно с половината население на Британия — каза тя закачливо.
— Замълчи, дяволче. — Той устоя на порива да разроши косата й. — Ще бъде тъмно. Никой няма да забележи. И си сложи бонето отново.
— Но тогава никой няма да види косата ми — пошегува се тя. — Цялата тази работа ще е за нищо.
Той се усмихна момчешки.
— Цялата тази работа, а? Сигурно си много изморена от изразходването на всичката тази енергия, която ти е трябвала, за да отгледаш косата си кестенява.
Тя го удари с ужасното боне.
Дънфорд слезе от каретата, подсвирквайки си. Досега пътуването имаше пълен успех. Хенри, ако не бе забравила, поне потискаше засегнатото си честолюбие от това, че бе принудена да отиде в Лондон. Също така милостиво не бе споменала целувката, която споделиха в изоставената колиба. В действителност, всички знаци сочеха, че тя е забравила напълно за случилото се.
Което го дразнеше.