— Как е истинското ти име?
Той се усмихна дяволито.
— Тайна.
— О, моля те — надсмя му се тя.
— Напълно съм сериозен. — В действителност той успя да придаде на лицето си толкова искрена прямота, че тя му повярва за момент. Дънфорд се придвижи безшумно до нея и сложи ръка върху устните й. — Държавна тайна — прошепна й, поглеждайки крадешком към прозореца. — Самото съществуване на монархията зависи от това. Ако се разгласи, може да разтрогне влиянието ни в Индия, да не споменаваме…
Хенри свали бонето си и го удари с него.
— Ти си непоправим — изломоти тя.
— Казвали са ми — отвърна безсрамно ухилен, — че често действам с безспорна липса на сериозност.
— Съгласна съм. — Хенри отново сложи ръце на кръста си и продължи да оглежда внимателно стаята. — Е, Дънфорд в затруднение сме. Какъв е планът ти?
— Планът ми ли?
— Имаш такъв, нали?
— Нямам ни най-малка представа за какво говориш.
— За плановете ни за нощувка — произнесе с усилие тя.
— Всъщност не съм мислил за това — призна той.
— Какво? — изпищя тя. После осъзна, че звучи заядливо, смени тона си и добави: — Не може и двамата да спим… там. — Тя посочи леглото.
— Не — той въздъхна, мислейки си, че е безкрайно уморен, и щом не може да прави любов с нея тази вечер — което знаеше, че не може да направи, без значение, колко пъти несъзнателно бе фантазирал за това през последните няколко дни — поне би желал да се наспи добре на някой мек матрак. Погледът му се отклони до едно кресло в ъгъла на стаята. То изглеждаше ужасно изправено, точно от типа столове, които да подобрят стойката на човек. Не много удобно за седене, да не говорим за спане. Дънфорд въздъхна отново, този път по-силно. — Предполагам, че мога да спя в стола.
— В стола? — повтори тя.
Той посочи въпросната мебел.
— Четири крака, седалка. Общо взето, доста полезна вещ в един дом.
— Но той е… той е тук.
— Да.
— Аз ще съм тук.
— Това също е истина.
Тя се вгледа в него сякаш не говори на английски.
— Не може и двамата да спим тук.
— Алтернативата е аз да спя в конюшнята, което, уверявам те, нямам желание да правя. Въпреки че… — той хвърли един поглед на стола, — ще мога да легна. Обаче, ханджията каза, че конюшнята е дори по-пълна от самия хан, и честно казано, след опита ми с твоя свинарник, деликатната миризма на животни се е запечатала завинаги в паметта ми. Или е по-правилно да се каже в носа ми. Мисълта да прекарам нощта сред купчини конски тор определено е неприятна.
— Може тъкмо да са изчистили конюшнята? — каза тя с надежда.
— Нищо не спира конете да си свършат работата посред нощ. — Дънфорд затвори очи и поклати глава.
Никога не би си помислил, че един ден ще обсъжда конския тор с дама.
— Добре… добре — каза тя, поглеждайки несигурно към стола. — Аз… ъм, трябва да се преоблека.
— Ще те изчакам в коридора. — Той изпъна гръб и излезе от стаята, решавайки, че бе най-благородният, най-големият кавалер и вероятно най-глупавият мъж в цяла Британия. Докато се облягаше на стената точно до вратата, можеше да я чуе как се движи в стаята. Отчаяно се опита да не мисли какво означават тези звуци, но това бе невъзможно. Сега разкопчаваше роклята си… Сега я оставяше да се плъзне по раменете си… Сега тя…
Дънфорд прехапа силно устната си, надявайки се болката да насочи мисълта му към по-уместна посока. Това не помогна.
И най-лошото бе, че знаеше, че и тя го желае. О, не точно по същия начин и със сигурност не със същата сила. Но то бе там. Въпреки саркастичната й уста, Хенри бе напълно невинна и не знаеше как да скрие замечтаното си изражение, когато случайно се докоснат. И целувката…
Дънфорд изстена. Тя бе съвършена, отговаряше му напълно, докато той не изгуби контрол и не я изплаши. Като погледнеше назад, бе благодарен на Господ, че Хенри се бе изплашила, защото той не беше сигурен, че щеше да успее да се спре.
Но въпреки ненаситния апетит на тялото си, той нямаше намерение да прелъстява Хенри. Искаше тя да има сезон, както подобаваше. Искаше да срещне жени на нейната възраст и да се сприятели за първи път в живота си. Искаше да се срещне с мъже и… Дънфорд се намръщи. Не, реши той с примиреното изражение на малко дете, на което са казали, че задължително трябва да си изяде брюкселското зеле, искаше тя да се срещне с различни мъже. Заслужаваше да избира измежду най-подбраните мъже в Англия.