Я стига, отвърна останалата част от съзнанието му. Ти искаш Хенри, желаеш я много силно.
Дънфорд стисна зъби и се замоли да заспи.
Молеше се усърдно.
А не беше религиозен човек.
На Хенри й беше топло. Топло, меко и… удобно. Сънуваше прекрасен сън. Не беше съвсем сигурна какво се случваше в съня, но каквото и да бе то, караше я да се чувства великолепно сгушена и отпусната. Помести се насън и въздъхна доволно, когато миризмата на дървесина и бренди стигна до носа й. Чудесен мирис. Подобен на този на Дънфорд.
Той винаги имаше топъл дървесен аромат с дъх на бренди, дори когато не беше пил и капка алкохол. Интересно как успяваше.
Интересно как мирисът му беше в леглото й.
Хенри примига и отвори очи.
Интересно как той самият беше в леглото й.
Тя ахна неволно преди да се сети, че е в странноприемница на път за Лондон и беше направила нещо, което никоя благородна дама не би направила за нищо на света. Беше предложила да сподели постелята си с джентълмен.
Хенри прехапа устна и седна в леглото.
Беше очевидно, че никак не му беше удобно. Едва ли е чак такъв грях да му спести една нощ въртене и мятане, последвана от няколко дни болки в гърба. А и не я беше докосвал. Дявол го взел, помисли си тя неделикатно, то нямаше и нужда. Човекът беше като фурна. Сигурно щеше да усети топлината на тялото му и от другия край на стаята.
Слънцето беше започнало да изгрява и цялата стая бе залята от розово сияние. Хенри сведе поглед към мъжа, който лежеше до нея. Надяваше се цялото това приключение да не съсипе репутацията й още преди да има такава, но ако станеше така, помисли си тя кисело, щеше да е доста иронично, като се има предвид, че не бе направила нищо, от което да се срамува — освен това, че го желаеше, разбира се.
Вече го признаваше пред себе си. Непознатите усещания, които той извикваше у нея — чисто и просто това беше желание. Въпреки че знаеше, че не може да превърне тези чувства в действие, нямаше смисъл да се самозалъгва за съществуването им.
Но тази честност беше започнала да я наранява. Знаеше, че не може да го има. Той не я обичаше и това нямаше да се промени. Водеше я в Лондон, за да я омъжи. Сам го беше казал.
Само да не беше толкова мил.
Само да можеше да го мрази, всичко щеше да е толкова по-лесно. Щеше да бъде зла и жестока и да го убеди да я премахне от живота си. Ако я обиждаше, желанието й със сигурност щеше да изсъхне и умре.
Хенри откриваше, че любовта и желанието бяха, поне за нея, безвъзвратно свързани. И част от причината да е така полудяла по него беше, че той бе толкова добър човек. Ако не беше достоен, нямаше да изпълни задължението си като неин настойник и да настоява да я заведе в Лондон за светския сезон.
И със сигурност нямаше да прави всичко това заради нейното щастие.
Несъмнено не беше лесно да го мразиш.
Тя колебливо протегна ръка и отметна кичур тъмнокестенява коса от очите му. Дънфорд промърмори нещо насън и се прозя. Хенри дръпна бързо ръката си, уплашена, че може да го е събудила.
Той се прозя отново, този път гласно и лениво отвори очи.
— Извинявай, че те събудих — побърза да каже тя.
— Заспал ли бях?
Тя кимна.
— Значи все пак има господ — промърмори той.
— Моля?
— Сутрешната ми благодарствена молитва — отговори сухо той.
— О — примигна Хенри, изненадана. — Нямах представа, че си религиозен.
— Не съм. Тоест… — той спря и издиша. — Удивително е какво може да накара човек да открие религията.
— Сигурно е така — измърмори тя, без да има представа за какво говори той.
Дънфорд обърна глава върху възглавницата така, че да гледа към нея. Хенри изглеждаше адски добре рано сутрин. Тънки кичурчета коса се бяха измъкнали от плитката й и се къдреха нежно около лицето й. Меката утринна светлина сякаш превръщаше тези избягали коси в златни конци. Той пое дълбоко дъх и потрепери, опитвайки се да накара тялото си да не откликва.
То, разбира се, не се подчини.
Междувременно Хенри внезапно осъзна, че дрехите й са на един стол в другия край на стаята.
— Да му се не види — измънка нервно тя, — какво неловко положение.
— Нямаш си и представа.
— Аз… такова… ще трябва да си взема дрехите и ще се наложи да се изправя, за да ги взема.
— И?