— Действително — отвърна лаконично той.
— Дънфорд, никак не ме улесняваш.
Тя забеляза една пейка и седна, като му направи място до себе си. Прислужницата й застана кротко под едно дърво на около десетина метри от тях.
— Не искам да те улеснявам. Изобщо не искам да участвам в това.
— Но ти трябва да осъзнаваш, че е необходимо да зная как да общувам с джентълмените. Сега ако, обичаш, ми помогни и се опитай да влезеш в духа на начинанието.
Дънфорд стисна челюсти. Трябваше да я научи, че не може да го притиска твърде много. Изви устни в дяволита полуусмивка. Щом искаше флирт, флирт щеше да получи.
— Добре. Нека започна отначало.
Хенри се усмихна доволно.
— Красива си, когато се усмихваш.
Сърцето й потъна в петите. Тя остана безмълвна.
— За флиртуването трябват двама, нали знаеш — провлече той. — Ще те вземат за празноглавка, ако не можеш да отговориш.
— Бл… благодаря ви, милорд — отвърна тя, като се одързости бързо. — Да чуя това от вас е голям комплимент за мен.
— И какво точно означава това, ако мога да попитам?
— Не е тайна, че сте познавач на жените, милорд.
— Значи сте клюкарствали по мой адрес.
— Съвсем не. Не е моя вината, че поведението ви често ви прави тема за разговор.
— Моля? — попита той с леден глас.
— Чувам, че жените ви обожават. Чудя се защо не сте се оженили за някоя от тях?
— Не ти е работа да се чудиш, миличка.
— О, мислите ми просто се реят натам, не мога да ги спра.
— Никога не позволявай на мъж да те нарича „миличка“ — нареди той.
Трябваше й секунда, за да осъзнае, че той е излязъл от ролята.
— Но на теб ти е разрешено, Дънфорд — отвърна тя с болезнено помирителен тон.
По някаква причина от това той се почувства като слаб, болен от подагра старец.
— Аз не съм по-малко опасен от останалите — заяви той сурово.
— За мен ли? Но ти си моят настойник.
Ако не се намираха насред обществен парк, той щеше да я сграбчи и да й покаже точно колко опасен може да бъде.
Невероятно беше как успяваше да го провокира. В един момент се опитваше да бъде мъдрият, но строг настойник, а в следващия отчаяно се мъчеше да се възпре да не я грабне.
— Добре — примири се Хенри, като оглеждаше предпазливо буреносното му изражение. — Какво ще кажеш за това: Но, сър, не бива да ме наричате „миличка“.
— Добре е за начало, но ако в този момент държиш ветрило, силно те съветвам да го завреш в окото на простака.
Хенри се почувства насърчена от властната нотка, която долови в гласа му.
— Но в този момент не държа ветрило, така че какво да направя, ако джентълменът не уважи устното ми предупреждение?
— Тогава трябва да побегнеш в другата посока. Бързо.
— Но да кажем, в интерес на спора, че съм притисната в ъгъла. Или пък съм насред препълнена бална зала и не искам да правя сцена. Ако флиртуваше с млада дама, която тъкмо те е предупредила да не я наричаш „миличка“, какво би направил?
— Ще се съобразя с желанието й и ще й пожелая лека нощ — сковано обясни той.
— Не е вярно! — възрази Хенри с игрива усмивка. — Ти си ужасен женкар, Дънфорд. Бел ми разказа.
— Бел приказва твърде много — измърмори той.
— Просто ме предупреждаваше за господа, с които трябва да внимавам. Освен това — добави тя с леко свиване на раменете, — когато обсъждаше женкарите, ти беше в самото начало списъка.
— Много мило от нейна страна.
— Ти, разбира се, си ми настойник — продължа Хенри замислено. — И затова просто да ни видят заедно няма да навреди на репутацията ти. Това е много хубаво, защото компанията ти ми е приятна.
— Хенри, бих казал — отвърна Дънфорд с нарочно муден и равен тон, — че не са ти нужни много повече упражнения във флиртуване.
Усмивка огря лицето й.
— Ще го приема като комплимент от твоята уста. Научих, че си майстор в изкуството на съблазняването.
Думите й силно го подразниха.
— Все пак смятам, че си прекалено оптимистично настроен. Вероятно ми трябва още малко практика. За да ми даде самочувствието да се изправя пред висшето общество на първия си бал — обясни тя с удивително сериозно изражение. — Може би ще мога да спечеля брата на Бел за каузата. Разбрах, че скоро завършва обучението си в Оксфорд и ще се върне в Лондон за светския сезон.
По мнение на Дънфорд братът на Бел, Нед, беше все още малко зелен, но въпреки това със сигурност бе на път да стане женкар. А освен това съществуваше и неприятната подробност, че бе изключително красив — надарен със същите поразителни сини очи и великолепна костна структура като на Бел. Какво остава за още по-неприятния факт, че ще живее под един покрив с Хенри.