— Знам. Знам. Да стоя далеч от женени мъже, Нед Блайдън и всякакви женкари. Но бъди така добър да ме уведомиш, ако се сетиш за някого другиго, когото следва да добавя към тези списък.
Дънфорд се намръщи. Хенри се усмихваше през целия път към къщи.
Глава тринадесета
Една седмица по-късно Хенри беше готова за представяне пред обществото. Керълайн бе решила повереницата й да направи дебюта си на годишната забава на Линдуърти. Това е традиционно голямо събитие, беше й обяснила Керълайн, така че ако Хенри постигне изключителен успех там, всички ще разберат за него.
— А ако се изложа ужасно? — попита Хенри.
Керълайн й се усмихна и каза, че не смята това за сериозна грижа и добави:
— Тогава ще можеш да се изгубиш в тълпата.
Доста разумно, помисли си Хенри.
Бел дойде при нея вечерта в деня на бала, за да й помогне да се облече. Бяха избрали рокля от бяла коприна, извезана със сребърен конец.
— Имаш голям късмет, нали знаеш — забеляза Бел, докато двете с прислужницата помагаха на Хенри да си я сложи. — Очаква се дебютантките да носят бяло, но немалко изглеждат ужасно в него.
— А аз? — попита бързо Хенри, като вдигна поглед.
Тя искаше да изглежда съвършено. Или поне толкова съвършено, колкото можеше, с каквито прелести я бе дарил Бог. Отчаяно искаше да покаже на Дънфорд, че може да бъде такава жена, каквато той иска до себе си тук, в Лондон. Трябваше да докаже, на него и на себе си, че може да бъде повече от фермерско момиче.
— Не, разбира се — успокои я Бел. — Аз и мама никога нямаше да те оставим да купиш тази рокля, ако не изглеждаше пленително в нея. Братовчедка ми Ема беше с виолетово на своя дебют. Някои се втрещиха, но както каза мама, бялото прави Ема да изглежда жълта. По-добре да се опълчиш на традицията, отколкото да приличаш на крем карамел.
Хенри кимна, докато приятелката й закопчаваше роклята й на гърба. Тя се опита да се обърне, за да се види в огледалото, но Бел я спря с леко поставена на рамото й ръка и думите:
— Още не. Изчакай да видиш цялата картина.
Прислужницата на Бел, Мери, се зае с косата й и през следващия един час внимателно я подреждаше, като някъде я къдреше, другаде я повдигаше. Накрая Бел й сложи чифт диамантени обеци на ушите и подходяща огърлица на врата.
— Но чии са? — попита Хенри с изненада.
— Мои.
Тя веднага вдигна ръка да свали бижутата от ушите си.
— Не мога да ги приема!
Бел върна ръката й на място.
— Естествено, че можеш.
— Ами ако ги загубя?
— Няма.
— Но ако все пак ги загубя? — настоя Хенри.
— Тогава аз ще съм си виновна, че съм ти ги заела. Сега мълчи и виж какво свършихме.
Бел се усмихна и я обърна с лице към огледалото.
Хенри остана поразена. Накрая прошепна:
— Нима това съм аз?
Очите й сякаш блестяха в тон с диамантите, а на лицето й сияеше невинна надежда за бъдещето. Мери беше прибрала гъстата й коса във френски кок, след което беше измъкнала ефирни кичури, които се къдреха закачливо около лицето й. Тези паяжинени къдри проблясваха с цвят на злато на светлината на свещите и й придаваха почти безплътен вид.
— Изглеждаш вълшебно — усмихна се Бел.
Хенри бавно се изправи, все още неспособна да повярва, че отражението в огледалото наистина бе нейно. Сребърните нишки в роклята й отразяваха светлината при движенията й и докато ходеше из стаята, тя блещукаше и искреше, и изглеждаше сякаш не е от този свят, почти като нещо скъпоценно, което не може да се докосва. Тя си пое дълбоко дъх в опит да овладее някои от шеметните чувства, които бушуваха в нея. Чувстваше се като принцеса — като принцеса от приказките, в чиито крака бе целият свят. Можеше да покори Лондон. Можеше да се плъзга по земята по-грациозно и от жените с ролки на краката.
Можеше да се смее, да пее и да танцува до зори. Тя се усмихна и обви ръце около тялото си. Можеше да постигне всичко.
Мислеше, че дори може да накара Дънфорд да се влюби в нея. И това бе най-шеметното.
Мъжът, който занимаваше мислите й, в този миг чакаше долу със съпруга на Бел, Джон, и техния добър приятел Александър Риджли, херцог Ашбърн.
— Та обяснете ми — казваше Алекс, докато разклащаше уискито в чашата си, — коя точно е тази млада жена, за която се очаква да се грижа тази вечер? И Дънфорд, ти как успя да си навлечеш повереница?