— Наследих я заедно с титлата. Честно да си призная, беше по-голяма изненада и от баронството. Благодаря ти, между другото, че дойде да помогнеш. Хенри не е излизала от Корнуол, откакто е била на около десет и мисълта за лондонския светски сезон я ужасява.
Алекс веднага си представи кротка, стеснителна девойка и въздъхна.
— Ще се постарая.
Джон улови изражението му, ухили се и заяви:
— Това момиче ще ти хареса, Алекс, обещавам ти.
Алекс изви една вежда.
— Уверявам те.
Джон реши да направи най-големия възможен комплимент на Хенри, като каже, че му напомня за Бел, но след това си спомни, че разговаря с мъж, който беше точно толкова влюбен в жена си, колкото и той самият.
— Малко прилича на Ема — каза вместо това той. — Сигурен съм, че двете много ще си допаднат.
— О, моля ти се — изсумтя Дънфорд. — Изобщо не прилича на Ема.
— Жалко за нея — заключи Алекс.
Дънфорд му хвърли раздразнен поглед.
— Защо мислиш, че не прилича на Ема? — попита любезно Джон.
— Ако я беше видял в Корнуол, щеше да разбереш. Тя беше постоянно в бричове и се грижеше за ферма, за Бога.
— Трудно ми е да разбера по тона ти — отвърна Алекс. — Това трябва да ме накара да се възхищавам на момичето или да го презирам?
Дънфорд отново се намръщи.
— Просто й се усмихвай одобрително и танцувай с нея един-два пъти. Колкото и да ненавиждам как ти се подмазва обществото, нямам скрупули да използвам положението ти, за да й осигуря успех.
— Всичко, което искаш — приветливо отвърна Алекс, без да обръща внимание на язвителните забележки на приятеля си. — Макар да не мисля, че го правя заради теб. Ема каза, че ще ме обезглави, ако не помогна на Бел с новото й протеже.
— Както и трябва — отсече Бел, която влезе в стаята сред облак от синя коприна.
— Къде е Хенри? — попита Дънфорд.
— Ето я.
Бел отстъпи, за да направи място на Хенри да влезе.
И тримата мъже гледаха жената на вратата, но видяха различни неща.
Алекс видя доста привлекателна млада дама със забележителна жизненост в сребърните очи.
Джон видя жената, която беше спечелила силната му симпатия и възхищение през последната седмица, сега красива и пораснала с новата си рокля и прическа.
Дънфорд видя ангел.
— Божичко, Хенри — прошепна той и неволно пристъпи към нея. — Какво се е случило с теб?
Лицето на Хенри посърна.
— Не ти ли харесва? Бел каза, че…
— Не! — извика той със странно суров глас. Бързо отиде при нея и сграбчи ръцете й в своите. — Тоест да. Исках да кажа, че изглеждаш прелестно.
— Сигурен ли си? Защото мога да променя…
— Не променяй нищо — прекъсна я строго той.
Тя се взря в него, наясно, че чувствата й са изписани на лицето, но неспособна да ги скрие. Най-сетне Бел се намеси, като напомни весело:
— Хенри, трябва да те запозная с братовчед си.
Хенри примигна и се обърна към чернокосия и зеленоок мъж, който стоеше до Джон. Той беше магнетично привлекателен, помисли си тя по-скоро обективно, но дори не го бе забелязала, когато влезе в стаята. Не бе видяла никого, освен Дънфорд.
— Мис Хенриета Барет — започна Бел, — позволете ми да ви представя херцог Ашбърн.
Алекс пое ръката й и леко я целуна по кокалчетата.
— Очарован съм, мис Барет — издекламира той, хвърляйки дяволит поглед към Дънфорд, който явно току-що беше осъзнал, че се е направил на глупак с реакцията към повереницата си. — Може би не толкова очарован, колкото приятеля ни Дънфорд, но все пак очарован.
Очите на Хенри затанцуваха и на лицето й разцъфна широка усмивка.
— Моля, наричайте ме Хенри, Ваша светлост…
— Всички я наричат така — довърши Дънфорд вместо нея.
Тя сви рамене безпомощно.
— Така си е. Освен лейди Уърт.
— Хенри — произнесе Алекс, за да опита звученето. — Мисля, че ви отива. Със сигурност повече от Хенриета.
— Мисля, че Хенриета не отива на никого — отвърна тя, след което го награди с безочлива усмивка и Алекс веднага разбра защо Дънфорд се захласва по нея като ученик. Тя имаше характер и въпреки че все още не го осъзнаваше, беше красива, и Дънфорд беше безсилен.
— Убеден съм, че е така — съгласи се Алекс.
— Съпругата ми очаква първото ни дете след два месеца. Ще се погрижа да не се казва Хенриета.
— О, да — каза Хенри внезапно, сякаш току-що си беше спомнила нещо важно. — Вие сте женен за братовчедката на Бел. Тя сигурно е чудесна дама.