Очите на Алекс омекнаха.
— Да. Надявам се да имате възможност да се запознаете с нея. Много ще ви хареса.
— Не колкото аз нея, убедена съм, след като е имала благоразумието да се омъжи за вас — отвърна Хенри и хвърли дързък поглед към Дънфорд. — Но моля ви, Ваша светлост, забравете, че съм казала такова нещо. Дънфорд настоява да не говоря с женени мъже.
И сякаш, за да илюстрира думите си, тя отстъпи крачка назад.
Алекс избухна в смях.
— С Ашбърн е допустимо — обади се Дънфорд с получут стон.
— Надявам се, че и с мен не е забранено — добави Джон.
Хенри погледна изкосо изпадналия си в затруднение настойник.
— И с Джон може — отвърна той, сега с леко раздразнение.
— Дънфорд, моите поздравления — рече Алекс, като избърса сълзите от смях от очите си. — Предвиждам, че ви очаква огромен успех. Ухажорите ще се редят на опашка пред вратата ви.
Ако думите на приятеля му зарадваха Дънфорд, то това не си пролича по лицето му. Хенри грейна.
— Мислите ли наистина? Трябва да призная, че съм слабо запозната с нравите в обществото. Керълайн каза, че често съм малко повече открита, отколкото трябва.
— Тъкмо заради това — отвърна Алекс уверено, — ще постигнете успех.
— Трябва да тръгваме — намеси се Бел. — Мама и татко вече са заминали, а аз им казах, че ще тръгнем скоро след тях. С една карета ли ще отидем? Мисля, че ще успеем да се съберем.
— С Хенри ще отидем отделно — спокойно обясни Дънфорд, като взе ръката й. — Искам да обсъдя някои неща с нея преди представянето й.
Той я поведе към вратата и двамата излязоха от стаята.
Вероятно беше по-добре, че не видя трите еднакви усмивки, насочени към гърбовете им.
— За какво искаш да говорим? — попита Хенри, когато каретата им потегли.
— Нищо — призна той. — Помислих, че може да искаш няколко мига спокойствие преди да пристигнем на приема.
— Много мило от ваша страна, милорд.
— О, за Бога — намръщи се той. — Никога не ме наричай милорд!
— Само се упражнявах — промърмори тя.
Двамата замълчаха за миг и след това той попита:
— Притесняваш ли се?
— Малко — призна тя. — Но приятелите ти са много мили и доста ме успокоиха.
— Хубаво — одобри той и бащински я потупа по ръката.
Хенри усети топлината на дланта му през двата чифта ръкавици и силно й се прииска да удължи докосването. Но не знаеше как, затова направи онова, което винаги правеше, когато чувствата й се надигаха до повърхността: ухили се дяволито.
След това потупа неговата ръка.
Дънфорд се облегна, мислейки си, че Хенри трябваше да е впечатляващо въздържана, за да го дразни така във вечерта на дебюта си. Внезапно тя отвърна глава от него, за да гледа преминаващия Лондон през прозореца. Той заразглежда профила й и забеляза с любопитство, че жизнерадостната искра в очите й беше изчезнала. Канеше се да я попита защо, когато тя навлажни устните си.
Сърцето на Дънфорд заблъска в гърдите му.
Той не беше и сънувал, че Хенри толкова ще се промени само за две седмици престой в Лондон, не беше помислял, че дръзкото момиче от провинцията ще се превърне в съблазнителна — макар и не по-малко дръзка — жена. Копнееше да докосне извивката на врата й, да прокара ръка по бродирания ръб на деколтето й, да зарови пръсти в прелестната топлина под него…
Той потрепери, осъзнал, че мислите му водеха тялото към доста неудобно положение. И му ставаше болезнено ясно, че се привързва към нея твърде много и определено не по начина, по който един настойник се привързва към повереницата си.
Би било толкова лесно да я съблазни. Знаеше, че има власт да го направи, и въпреки че Хенри се бе уплашила при последната им такава среща, той не смяташе, че отново ще се опита да го спре. Можеше да я потопи в удоволствие. Тя нямаше дори да знае какво й се е случило.
Той потрепери, сякаш физическото движение можеше да го възпре да се наведе през седалката и да направи първата крачка към целта си. Не беше довел Хенри в Лондон, за да я съблазнява. Боже мили, помисли той кисело, колко пъти му се бе наложило да си повтаря това изречение през последните няколко седмици? Но то беше вярно и тя имаше право да се запознае с всички подходящи ергени в Лондон. Той щеше да се отдръпне и да я остави сама да види другите възможности.
Отново проклетият рицарски инстинкт. Животът би бил много по-лесен, ако честта му не се месеше постоянно, когато се отнасяше до това момиче.