Хенри се обърна отново към него и устните й се разтвориха леко, защото се стъписа от суровото изражение, изписано върху лицето му.
— Има ли нещо? — попита тя тихо.
— Не — отвърна той малко по-рязко, отколкото възнамеряваше.
— Сърдиш ми се.
— Защо ще ти се сърдя? — почти кресна той.
— Определено звучиш, сякаш ми се сърдиш.
Той въздъхна.
— Сърдя се на себе си.
— Но защо? — попита Хенри, която изглеждаше загрижена.
Дънфорд се прокле под нос. Какво да й каже сега? Сърдя се, защото искам да те съблазня? Сърдя се, защото ухаеш на лимони и умирам да разбера защо? Сърдя се, защото…
— Не си длъжен да ми отговаряш — добави Хенри, явно усетила, че той не иска да сподели чувствата си с нея. — Просто ми позволи да те развеселя.
Слабините му се стегнаха при тази мисъл.
— Да ти разкажа ли какво ни се случи с Бел вчера? Беше много забавно. Бях… не, виждам, не искаш да чуеш.
— Не е вярно — насили се да каже той.
— Ами отидехме в сладкарницата на Харди и… ти не ме слушаш.
— Слушам те — увери я той, като лицето му доби по-приветливо изражение.
— Добре — подхвана тя бавно, като го прецени набързо с поглед. — Влезе една дама с доста зелена коса…
Дънфорд не каза нищо.
— Не ме слушаш! — обвини го тя.
— Напротив — започна да възразява той. След като видя съмнението на лицето й, призна със закачлива момчешка усмивка: — Не те слушах.
Тя му се усмихна — не по познатия дързък начин, с който той беше свикнал, а с искрена радост, напълно непресторена в красотата си.
Дънфорд бе пленен. Той се наведе към нея, без да осъзнава какво прави.
— Искаш да ме целунеш — прошепна тя, удивена.
Той поклати глава.
— Искаш — настоя Хенри. — Виждам го в очите ти. Гледаш ме така, както винаги съм искала да те погледна аз, но не зная как и…
— Шшт — притисна устните й с пръст той.
— Няма да възразя — прошепна тя върху пръста му.
Кръвта му закипя. Тя бе на сантиметри от него, видение в бяла коприна и му даваше разрешение да я целуне. Разрешение да направи това, за което жадуваше…
Пръстът му се плъзна от устата й, като премина през долната й устна.
— Моля те — прошепна тя.
— Това не значи нищо — промълви той.
Тя поклати глава:
— Нищо.
Той се наведе и взе лицето й в дланите си.
— Ще идеш на бала, ще срещнеш някой добър джентълмен…
Тя кимна.
— Каквото наредиш.
— Той ще те ухажва… може би ще се влюбиш…
Тя не отвърна.
Сега беше на косъм от нея.
— И ще заживеете щастливо заедно.
— Надявам се — каза тя, но думите се загубиха в устните му, когато той я целуна с такъв копнеж и нежност и на нея й се стори, че всеки миг ще се пръсне от любов. Целуна я отново и след това още веднъж с меки и нежни устни, а ръцете му топлеха бузите й. Хенри простена името му и той стрелна езика си между устните й, неспособен да устои на меката съблазън на устата й.
Новата интимност разби и малкото останало му самообладание и последната му разумна мисъл беше, че не бива да разваля прическата й… Ръцете му се плъзнаха по гърба й и той я притисна до себе си, наслаждавайки се на топлината на тялото й.
— Хенри, за Бога — простена той. — О, Хен.
Дънфорд чувстваше как тя се оставя на милостта му и знаеше, че е мерзавец. Ако беше на всяко друго място, вместо в карета на път за първия бал на Хенри, навярно нямаше да намери сили да се спре, но сега… Божичко, не можеше да я обезчести. Искаше вечерта й да бъде безупречна.
Не му хрумна, че може би за нея това е представата за безупречна вечер.
Той си пое неравен дъх и се опита да откъсне устни от нейните, но успя да стигне само до брадичката й. Кожата й беше толкова мека, толкова топла, че той не устоя и проследи с целувки линията на челюстта до ухото. Най-накрая успя да се отдръпне, като се презираше, задето се възползва от нея. Сложи ръце на раменете й, защото имаше нужда да я отдалечи от себе си, но след това осъзна, че всяко докосване между тях може да бъде експлозивно, затова отдръпна ръцете си и се премести по-далеч на седалката. След това стана и седна на отсрещната седалка.
Хенри докосна тръпнещите си устни, твърде невинна, за да осъзнае, че силата на желанието му се крепи на много тънка нишка. Защо се бе преместил толкова далеч? Тя знаеше, че е прав да прекрати целувката. Знаеше, че трябва да му благодари за това, но не можеше ли да остане до нея и поне да я хване за ръка?