Тя скръсти ръце в размирен жест и употреби цялата си желязна воля да пресуши всяка сълза в организма си. След около минута усети, че се връща към сравнително нормално състояние.
Което беше съвсем навреме, защото каретата спря и Дънфорд заяви с равен тон:
— Пристигнахме.
Хенри не искаше нищо друго, освен да си иде у дома.
Чак в Корнуол.
Глава четиринадесета
Хенри изправи високо глава, докато Дънфорд й помагаше да излезе от каретата. Докосването на ръката му почти разби сърцето й, но тя се бе научила да не изразява чувствата върху лицето си. Ако Дънфорд погледнеше към нея, щеше да види едно напълно спокойно изражение без следи от мъка или гняв — но и без следа от щастие.
Тъкмо бяха слезли, когато пристигна каретата на Блекууд зад тях. Хенри наблюдаваше как Джон помага на Бел да излезе.
Бел веднага дойде при нея, без да чака Алекс да слезе от каретата.
— Какво има? — възкликна тя, като видя необичайно напрегнатото изражение на приятелката си.
— Нищо — излъга Хенри.
Но Бел долови глухия тон в гласа й.
— Очевидно има нещо.
— Не, наистина, няма нищо. Просто се притеснявам, това е.
Бел се съмняваше Хенри да е станала чак толкова притеснителна в краткото време на пътуването дотук. Тя хвърли убийствен поглед към Дънфорд. Той веднага се извърна и започна разговор с Джон и Алекс.
— Какво ти направи? — прошепна Бел гневно.
— Нищо!
— Ако е така — заяви Бел с поглед, който казваше, че изобщо не й вярва, — тогава по-добре се успокой веднага, преди да сме влезли.
— Спокойна съм — възрази Хенри. — Не мисля, че в живота си съм била по-спокойна.
— Тогава се успокой — нареди Бел, обгърна ръцете на Хенри в своите и ги притисна. — Хенри, никога не съм виждала очите ти толкова безжизнени. Съжалявам, че ти го казвам така, но е вярно. Няма от какво да се боиш. Всички ще те харесат. Просто влез и се дръж естествено — довърши тя и спря за малко, преди да добави:
— Само че без ругатните.
На устните на Хенри трепна неохотна усмивка.
— И избягвай темата за работата на фермата — добави Бел бързо. — Особено онова за прасето.
Хенри усети как искрите се връщат в очите й.
— О, Бел, толкова те обичам. Ти си добра приятелка.
— С теб не е трудно — отвърна Бел, като стисна с обич ръцете й. — Готова ли си? Добре. Дънфорд и Алекс заедно ще те придружат на влизане. Това ще направи силно впечатление. Преди Алекс да се ожени, двамата бяха най-желаните ергени в страната.
— Но Дънфорд дори не е имал титла.
— Няма значение — въпреки това го желаеха.
Хенри много добре разбираше защо. Но той не я искаше. Поне не за постоянно. Отново я заля чувство на унижение, когато го погледна. Внезапно усети силна необходимост да докаже на себе си, че заслужава да бъде обичана, дори Дънфорд да не мислеше така. Брадичката й леко се повдигна, а на лицето й появи ослепителна усмивка.
— Гогова съм, Бел. Ще прекарам една прекрасна вечер.
Бел изглеждаше леко стъписана от тази неочаквана енергия у Хенри.
— Да вървим тогава. Дънфорд! Алекс! Джон! Готови сме да влезем.
Тримата джентълмени прекратиха с нежелание разговора си и Хенри се озова между Дънфорд и Алекс. Почувства се ужасно дребна; и двамата бяха почти метър и деветдесет високи и доста широки в раменете. Знаеше, че всички дами в балната зала ще й завиждат; не беше срещала много мъже от висшето общество, но едва ли повечето бяха толкова мъжествени, колкото тримата в тяхната група.
Влязоха вътре и се наредиха на опашката, за да бъдат обявени от иконома. Без да осъзнава, Хенри започна да се приближава до Алекс, отдръпвайки се от Дънфорд. Накрая Алекс се наведе към нея и попита:
— Хенри, добре ли си? Вече е почти наш ред.
Хенри се обърна и го заслепи с усмивката, която току-що беше използвала пред Бел.
— Съвършено, Ваша светлост. Ще поразя Лондон. Висшето общество ще падне в краката ми.
Дънфорд я чу и се скова, след което я дръпна към себе си.
— Внимавай какво правиш, Хенри — сряза я той. — Не е разумно да влезеш, увита около Ашбърн. Всеизвестно е, че обожава жена си.
— Не се тревожи — отвърна му тя с неискрена усмивка. — Няма да те изложа. И обещавам възможно най-скоро да те освободя от себе си. Смятам да събера десетки предложения за брак. Още следващата седмица, ако мога.