Бел се покашля.
— Така ли? Не знаех.
— В Корнуол — Хенри реши да спести мъчението на Бел. — Но едва ли ви се слуша за моята ферма. Като нея трябва да има хиляди. А вие яздите ли?
Последният въпрос зададе със закачлив поглед; беше ясно, че всички джентълмени яздят. Билингтън се засмя.
— Ще ми позволите ли удоволствието да ви придружа на езда в Хайд Парк в близките дни?
— О, не бих могла.
— Съкрушен съм, мис Барет.
— Дори не зная как се казвате — продължи Хенри с грейнало в усмивка лице. — Не бих могла да приема ангажимент за езда с мъж, когото познавам единствено като „графа“. Ужасно смело е, разбирате, предвид това, че аз самата съм просто „мис“. През цялото време ще треперя от ужас да не ви обидя.
Този път Билингтън се разсмя на глас и направи елегантен поклон.
— Чарлс Уикъм, мадам, на вашите услуги.
— С удоволствие ще ви придружа на езда, лорд Билингтън.
— Да не искате да ми кажете, че си направих труда да ви се представя, а вие ще продължите да ме наричате лорд Билингтън?
Хенри наклони глава настрани.
— Не ви познавам много добре, лорд Билингтън. Би било ужасно невъзпитано от моя страна да ви наричам Чарлс, не смятате ли?
— Не — отвърна той с ленива усмивка. — Не смятам.
В нея се разля топло чувство, подобно, но не съвсем същото, като чувството, което изпитваше, когато Дънфорд й се усмихваше. Хенри реши, че това чувство й харесва още повече. Познатото усещане, че е желана, обгрижена, може би обичана, го имаше, но с Билингтън тя успяваше да не губи напълно самообладанието си. Когато Дънфорд я удостоеше с някоя от широките си усмивки, тя все едно политаше от ръба на водопад.
Усети, че той е близо до нея и хвърли поглед наляво. Той бе там, точно както беше предположила и й кимна подигравателно. За миг цялото тяло на Хенри откликна и тя забрави как да диша. След това умът й пое контрола и тя се обърна решително към лорд Билингтън.
— Добре е да знам малкото ви име, дори ако не възнамерявам да го използвам — обясни тя с тайнствена усмивка. — Защото ми е трудно да мисля за вас като за „графа“.
— Това означава ли, че ще мислите за мен като Чарлс?
Тя деликатно сви рамене.
В този момент Дънфорд реши, че е време да се намеси. Билингтън изглеждаше сякаш от всичко най-много искаше да хване Хенри за ръката, да я изведе в градината и да я целува до умопомрачение. На Дънфорд му беше неприятно лесно да разбере това чувство.
Той направи три бързи стъпки към нея и я хвана под ръка с изрядно благоприличие.
— Билингтън — обърна се той към графа с толкова топлота, колкото успя да събере, което не беше много.
— Дънфорд. Научих, че ти си представил това възхитително създание на вниманието на лондонското общество.
Дънфорд кимна.
— Аз съм настойникът й, да.
Оркестърът подхвана акордите на валс.
Пръстите на Дънфорд ловко се спуснаха по ръката на Хенри и спряха върху китката й. Билингтън отново се поклони на дамата.
— Бихте ли ми оказали честта да танцувате с мен, мис Барет?
Хенри отвори уста да отговори, но Дънфорд я изпревари:
— Мис Барет вече ми обеща този танц.
— Да, разбира се, като неин настойник.
Думите на графа накараха Дънфорд да поиска да му изтръгне дробовете. А Билингтън му беше приятел. Дънфорд стисна зъби и устоя на горива да изръмжи. Какво, по дяволите, щеше да направи, когато мъжете, които не му бяха приятели, започнеха да я ухажват?
Хенри направи гримаса на раздразнение.
— Но…
Ръката на Дънфорд се стегна значително около китката й. Възражението й бързо заглъхна.
— Беше ми много приятно да се запознаем, лорд Билингтън — каза тя с искрена радост.
— На мен също — кимна вежливо той.
Дънфорд се намръщи.
— Извини ни — подхвърли той и поведе Хенри към дансинга.
— Може да не искам да танцувам с теб — изръмжа Хенри.
Той вдигна вежда.
— Нямаш избор.
— За човек, който няма търпение да ме омъжи доста успешно разгонваш ухажорите ми.
— Не съм изгонил Билингтън. Уверявам те, че ще цъфне на вратата ти утре сутринта с цветя в едната ръка и шоколадови бонбони в другата.
Хенри се усмихна замечтано, най-вече за да го ядоса. Когато стигнаха до подиума обаче, тя забеляза, че оркестърът е започнал да свири валс. Това беше все още сравнително нов танц и на дебютантките не беше позволено да танцуват без позволението на водещите дами на обществото. Хенри упорито се спря на място.