— Има разлика между желание и любов, милорд, а аз няма да приема едното без другото.
— Както желаеш.
Музиката свърши и Дънфорд направи елегантен поклон.
Преди Хенри да успее да реагира, той се загуби в тълпата. Водена от инстинкта, тя стигна до периферията на балната зала с намерението да намери тоалетната стая, където да се усамоти за няколко минути и да си възвърне спокойствието. Бел обаче й пресече пътя и заяви, че иска да я запознае с някои хора.
— Може ли малко по-късно? Трябва да отида в стаята за отдих. Мисля… мисля, че роклята ми се е скъсала на едно място.
Бел знаеше много добре с кого бе танцувала Хенри и отгатна, че нещо не беше наред.
— Ще дойда с теб — обяви тя за ужас на съпруга си, който попита Алекс защо дамите винаги ходеха в стаята за отдих по двойки.
Алекс сви рамене.
— Мисля, че това ще си остане една от великите мистерии на живота. Аз лично се ужасявам да науча какво точно се случва в тези стаи за отдих.
— Там държат добрия алкохол — подразни ги Бел.
— Това обяснява нещата. О, между другото, някой от вас виждал ли е Дънфорд? Исках да го попитам нещо. Не танцува ли с него преди малко? — обърна се той към Хенри.
— Нямам ни най-малка представа къде е.
Бел се усмихна сковано.
— Алекс, Джон, ще се видим по-късно — каза им тя и се обърна към Хенри. — Следвай ме. Знам къде е.
Бел си проправяше път по периферията на балната зала със забележителна скорост, като спря само за да вземе две чаши шампанско от един поднос.
— Ето — подаде едната на Хенри. — Може да ни потрябват.
— В тоалетната стая ли?
— Без никакви мъже? Идеалното място за тост.
— Сега не ми е много до празнуване, честно казано.
— Така си и помислих, но една чаша може да ти се отрази добре.
Те тръгнаха по един коридор и Хенри последва Бел в малка стая, осветена от шест свещи.
Едната стена беше заета от огромно огледало. Бел затвори вратата и завъртя ключа.
— И така — започна тя отривисто, — какво има?
— Ни…
— И не казвай нищо, защото няма да ти повярвам.
— Бел…
— Няма какво да криеш, защото съм нетърпимо любопитна и винаги научавам всичко рано или късно. Ако не ми вярваш, питай семейството ми. Те първи ще потвърдят.
— Просто вълнението от вечерта, честна дума.
— Заради Дънфорд е. Хенри извърна поглед.
— На мен ми е съвсем ясно, че си повече от наполовина влюбена в него — заяви Бел направо, — така че няма защо да криеш.
Хенри рязко обърна глава към нея.
— И останалите ли знаят? — попита тя с шепот, който се колебаеше между ужас и унижение.
— Не, не мисля — отвърна Бел. — А ако знаят, със сигурност те подкрепят.
— Няма смисъл. Той не ме иска.
Бел вдигна вежди. Тя беше виждала как Дънфорд гледа приятелката й, когато си мислеше, че никой не го вижда.
— О, според мен безспорно те иска.
— Искам да кажа, че не ме… не ме обича — заекна Хенри.
— И това не е съвсем сигурно — отвърна Бел замислено. — Целунал ли те е?
Руменината на Хенри издаде отговора.
— Значи те е целунал! Така си и мислех. Това е много добър знак.
— Не мисля — Хенри сведе очи към пода. Двете с Бел бяха станали много добри приятелки през последните две седмици, но никога не си бяха говорили толкова откровено. — Ами той… той…
— Той какво? — насърчи я Бел.
— Той се владееше толкова абсолютно след това и се премести на отсрещната седалка в каретата, сякаш не искаше да има нищо общо с мен. Дори не ме хвана за ръка.
Бел имаше повече опит от Хенри и веднага разбра, че Дънфорд е бил ужасен, че ще загуби контрол.
Тя не беше съвсем сигурна защо той се опитва да бъде толкова доблестен. Всеки глупак можеше да види, че двамата са съвършената двойка. Едно малко провинение преди брака лесно можеше да се прости.
— Мъжете — заяви най-сетне Бел, като отпи от шампанското — могат да бъдат големи идиоти.
— Моля?
— Не знам защо хората продължават упорито да вярват, че жените са по-низши същества, когато е напълно ясно, че мъжете са по-малоумни.
Хенри я зяпна неразбиращо.
— Например: Алекс се опита да си внуши, че не е влюбен в братовчедка ми, само защото мислеше, че не иска да се ожени. А Джон — и това е още по-магарешко — се опита да ме отблъсне, защото си беше втълпил, че нещо, което е станало в миналото, го прави недостоен за мен. Дънфорд очевидно има някоя също толкова слабоумна причина да те държи на разстояние от себе си.