— Наистина — каза той провлачено, като си проби обратно път към вратата на балната зала. — Най-късметлийската проклета вечер в живота ми.
Хенри реши, че може да завладее поне още три сърца преди да си тръгне и лесно го постигна.
Изглеждаше толкова лесно — чудеше се защо никога досега не е осъзнавала, че мъжете могат да бъдат управлявани без усилие.
Повечето от мъжете. Мъже, които не желаеше.
Тя беше оставила виконт Хевърли да я върти по дансинга, докато тайничко наблюдаваше Дънфорд. Сърцето й прескочи веднъж и тя пропусна една крачка, преди да си припомни, че му е бясна.
Но всеки път щом Хевърли я завърташе, тя виждаше Дънфорд, който се беше облегнал небрежно на една колона със скръстени ръце. Изражението на лицето му не би накарало никой да се доближи до него и да се опита да го заговори.
Той изглеждаше ужасно изискан в черните си вечерни дрехи, арогантно избръснат и много, много мъжествен.
Очите му я следяха с бавен и премрежен поглед, който изпращаше тръпки по дължината на целия й гръб.
Танцът приключи и Хенри направи почтителен реверанс. Хевърли също се поклони и каза:
— Да ви върна ли обратно при настойника ви? Виждам го ето там.
През главата на Хенри преминаха хиляди мисли, които да изрече — че има друг партньор за следващия танц и той е на другия край на залата, че е жадна и иска чаша лимонада, че трябва да поговори с Бел — но в крайна сметка просто кимна, сякаш загубила способностите си да говори.
— Ето къде сте, Дънфорд — каза Хевърли с добродушна усмивка, когато остави Хенри до него. — Или вече трябва да ви наричам Станидж. Разбирам, че сте получили титла.
— Дънфорд е достатъчно — отвърна той с такова изтънчено безразличие в гласа, че Хевърли заекна и набързо се сбогува.
Хенри се намръщи.
— Не трябваше да го плашиш така.
— Не трябваше ли? Ти като че ли се сдоби с неприличен брой ухажори.
— Не съм се държала неблагоприлично и ти го знаеш — отвърна тя, а страните й почервеняха от яд.
— Тихо, дяволче, привличаш внимание.
Хенри си помисли, че ще се разплаче, когато го чу да използва галеното обръщение с такъв подигравателен тон.
— Не ми пука! Изобщо. Аз просто искам…
— Какво искаш? — попита той с нисък и наситен глас.
Тя поклати глава.
— Не знам.
— Мисля, че не искаш да привличаш внимание. Това може да застраши стремежа ти да станеш най-впечатляващата красавица на сезона.
— Ти си този, който го застрашава, плашейки ухажорите ми по такъв начин.
— Хмм. Тогава ще трябва да поправя щетите, нали?
Хенри го погледна подозрително, неспособна да разбере мотивите му.
— Какво искаш, Дънфорд?
— Само да танцувам с теб. — Той хвана ръката й и се приготви да я отведе на дансинга. — За да прекратим противните клюки, че двамата с теб не се разбираме.
— Ние с теб наистина не се разбираме. Вече не, ни най-малко.
— Да — каза той сухо. — Но никой не е нужно да разбира това, нали? — После я придърпа в ръцете си, чудейки се какво за Бога го беше подтикнало да танцува с нея отново. Това беше грешка, разбира се, както и всеки друг продължителен контакт с нея напоследък, който го докарваше до възбуда и силен копнеж.
Това желание се промъкваше от тялото в душата му.
Но чувствата му към нея бяха твърде силни, за да им устои. Валсът му позволяваше да е достатъчно близо до нея, за да усеща влудяващия аромат на лимони и го вдишваше така, сякаш от това зависеше животът му.
Той трябваше да се грижи за нея. Сега признаваше това. Искаше я в собствените си прегръдки на тези социални събития, а не да подскача наоколо заедно с всяко подходящо за женене конте, денди или развратник в Лондон. Искаше му се да се разхожда с нея, хванал ръката й, през полетата на Станидж Парк. Искаше да я повали точно сега и да я целува, докато не спре да чувства нищо друго освен желание.
Но тя вече не беше обект само на неговите желания. Трябваше да я отвлече преди да я представи в обществото, а не сега, след като беше опитала от социалния успех и му се наслаждаваше. Мъжете се купчеха около полите й и тя беше започнала да осъзнава, че би могла да си избере съпруг. Мрачни помисли минаха през съзнанието на Дънфорд, че й беше обещал тя да има право на този избор.
Трябваше да й позволи да се позабавлява с хилядите си ухажори преди да направи сериозен опит да спечели ръката й за себе си.