— Аз съм гост в дома ви — обясни тя. — Вашата майка ме попечителства по време на сезона.
Той издърпа един стол, за да седне тя.
— Наистина ли? Осмелявам се да твърдя, че ще имате сразяващ успех, тогава.
Тя му отправи една самодоволна усмивка и повтори:
— Сразяващ.
— Ах, да. Това трябва да е причината за букетите от цветя пред салона.
Тя присви рамене.
— Изненадана съм, че майка ви не ви е информирала за моето присъствие тук. Или пък Бел. Тя говори много хубави неща за вас.
Очите му се присвиха, а сърцето му се покруси.
— Вие сте приятелки с Бел? — Той видя как всичките му надежди за флирт с това момиче се изпаряват като дим.
— О, да. Тя е най-добрата приятелка, която съм имала. — Хенри пресипа няколко яйца в чинията си и сбърчи нос. — Надявам се тези да не са твърде студени.
— Ще ги стоплят — отвърна той и махна с ръка.
Хенри ги опита нерешително.
— Добре са.
— Какво по-точно ви е разказала Бел за мен?
— Че сте доста мил, разбира се, поне през повечето време, това е, а и че се опитвате много упорито да се сдобиете с репутация на женкар.
Нед се задави с препечената си филийка.
— Добре ли сте? Искате ли малко чай?
— Добре съм — задъха се той. — Тя ви е казала това?
— Мисля, че точно такъв тип неща би казала една сестра за брат си.
— Наистина.
— Надявам се, че не провалям някой от плановете ви да завоювате и мен — отвърна Хенри развеселено. — Не че си мисля, че красотата или доброжеланието ми кара всички да искат да ме направят свое завоевание. Просто сметнах, че вие може би сте си го помислили, заради удобството.
— Удобството? — повтори той глупаво.
— Ами аз живея точно под вашия покрив.
— Мис Барет, бих казал…
— Хенри — прекъсна го тя — Моля те, наричай ме Хенри. Всички го правят.
— Хенри — промърмори той. — Разбира се, че ще те наричат Хенри.
— Отива ми повече от Хенриета, не мислиш ли?
— Бих казал, че да — отвърна той, изпълнен с топло чувство.
Тя изяде още една хапка от яйцата си.
— Майка ти настоява да ме нарича Хенриета, но това е само защото името на баща ти е Хенри. Та какво казваше?
Той премигна.
— Казвах ли нещо?
— Да. Вярвам, че заяви: „Мис Барет бих казал…“ и после аз те прекъснах и ти казах да ме наричаш Хенри.
Той премигна отново, опитвайки се да си припомни мислите си.
— О, да. Вярвам, че се канех да попитам дали някой досега ти е казвал, че си крайно откровена.
Тя се засмя.
— О, всички.
— Някак това не ме учудва.
— Никак не изненадва и мен. Дънфорд постоянно ми повтаря, че има предимства във финеса, но аз не съм в състояние да ги различа. — Тя веднага се прокле, задето го беше намесила в разговора.
— Познаваш Дънфорд?
Тя преглътна парче шунка.
— Той ми е настойник.
Нед трябваше да покрие устата си със салфетката, за да не изплюе чая, който беше отпил.
— Какво ти е? — попита той невярващо.
— Изглежда цял Лондон реагира така — каза тя и поклати озадачено глава. — Предполагам, че той не е онова, което повечето хора считат за образцов настойник.
— Несъмнено това е едната причина.
— Чух, че е ужасен женкар.
— Това е другата.
Тя се наведе и очите й блеснаха дяволито.
— Бел ми каза, че ти също се опитваш упорито да се сдобиеш с подобна репутация.
— Бел дрънка твърде много.
— Интересно, тя каза същото нещо.
— Това не ме изненадва ни най-малко.
— Знаеш ли какво мисля аз, Нед? Нали мога да те наричам Нед?
Той се ухили.
— Разбира се.
Тя поклати глава.
— Не мисля, че си в състояние да се справиш с тази работа с женкарството.
— Нима? — провлече той.
— Да. Ти се опитваш много упорито, както виждам. И казваш „нима“ с правилния тон на снизходителност и отегчена учтивост, както се очаква от всеки изпечен женкар.
— Радвам се, че се вписвам в твоите стандарти.
— О, но ти не се вписваш!
Нед се зачуди накъде да погледне, за да не се разсмее.
— Нима? — провлече отново той, със същия ужасен тон.
Хенри се изкикоти.